Има метълкор групи и метълкор групи – както с всички други неща, несъмнено. Има ги Caliban, има ги и Darkest Hour – едните повтаряеми до безкрайност, другите – технични, но пак с отсенки на предъвкани идеи от време на време. Съществуват и Shadows Fall – може би една от най-“метъл” метълкор групите, които винаги са ме изумявали с различността си и страхотните инструментални партии в творчеството си.

“Retribution” е приносът им към музикалната сцена от 2009, само година след “Fear Will Drag You Down”. Нерядко групата е посочвана като символ на модерния метъл – твърдение, което очаквано е посрещано и с привествия, и на остро наточен нож. Каквото и да се говори обаче, Shadows Fall показват завидна класа не само за метълкор стандартите, но и за тези, изградени от по-обширно възприетата сцена на тежката музика.

След “The Path to Imminent Ruin”, в “Retribution” започва една фиеста на агресия, надъхване и инструментални партии (за чиято сложност на изпълнение не се нагърбвам да говоря, отбелязвам само звуковото впечатление у слушателя), които правят албума доста разнообразен и предразполагащ към циклене. “Still I Rise” е безспорният хит в тазгодишния албум на американците, неслучайно избран и за превръщане във видео клип с нелошо качество. Идващата след него “War” е своеобразен кавър на едноименната песен на Bob Marley с ударна доза агресия и да го наречем... съспенс? Парчето излага на показ и субкултурната принадлежност на Brain Fair, която тъй или инак присъства силно изразена в досегашните издания на групата. “King of Nothing” също е важен фрагмент от албума – не само заради хитовото си звучене, но и поради участието на добре познатия Randy Blythe от Lamb of God по време на бриджовете. Припевът пък подтиква към постоянно припяване и се забива директно из мозъчните гънки:

I am the king of nothing, over emptiness I reign
Drown with sorrow
Wash away the pain

“The Taste of Fear” демонстрира никак нелошите чисти вокални партии на Brian по време на припева, но може би е една от бледнеещите песни в тавата, въпреки високото си ниво. “Embrace Annihilation” е звуков звяр с леко маршови нотки и силен енергиен заряд, а като добавим и разтегленото, чупещо вратове соло, се получава един много добър представител на успешната Shadows Fall формула. Яростният завършек постепенно контрастно прелива в баладичността на “Picture Perfect”, която е изключително сполучлива, но на моменти звучи като сглобена от различни парчета, които не си пасват съвсем както трябва. В “A Public Execution” вече си говорим за нещо тотално различно – бутилирана ярост и агресия, разпиляна лирически и музикално във времетраене от шест минути. Звуковият контраст между вокалите на Brian из бриджовете и в следващите припеви допълнително повишава емоционалния заряд. Акустичната част от 5:10, последвана от заветния припев и агресивното “Your time has expired / Destroying your empire” е съвършен завършек на не най-хитовата, но може би най-заслужаваща си песен от албума. “Dead and Gone” е нелош завършек на “Retribution”, макар че аз лично очаквах повече от закриваща песен. Солото и припевът са изключително мелодични и хващащи, но инак песента клони по-скоро към средното ниво.

Shadows Fall отново правят нещо, което да бъде възприето като облик на модерния метъл. Както казах – не мога да се наемам да споделям коментари за сложността на инструменталните партии на групата, но звуковият ефект е изключително въздействащ. Действително има моменти, в които нещата са леко заблатени в “Retribution”, но като цяло албумът е доста висок стандарт на представянето. Наздраве за момчетата и ще очаквам с нетърпение новини от тях – надявам се обаче да си вземат повече почивка, защото историята често показва случаи на западане при издаването на албуми всяка година. Нещо разбираемо, все пак.