Soil са една изключително приятна хард рок група с леки нео-метъл залитания от време на време. Макар и в сянката на други свои музикални съмишленици (Disturbed, Drowning Pool и подобен тип банди), за мен (вече) квартетът и музикално, и текстово ги надминава.
Няма какво да си говорим – последните години не са никак цветущи за американците. Хитовият им и предпочитан от по-голямата част от феновете вокалист – Ryan McCombs, напусна групата и от 2005 насам се подвизава в Drowning Pool – нещо, което се отрази върху отношението към заместилия го A. J. Cavalier. “True Self” от 2006 беше първото изпитание за него и получи противоречиви отзиви – аз лично не харесах албума, и досега не ми е станал толкова скъп, колкото поне два други на групата. При излизането на “Picture Perfect” бях немалко скептичен, защото, да си призная честно, и моите симпатии лежат при Ryan. Затова с неособени очаквания завъртях тавата...
...и бях много приятно изненадан. Има известна повтаряемост в “Picture Perfect” и често срещаното разделение на части – първата половина от албума сякаш е доста по-вдъхновена и обмислена, отколкото втората, но тазгодишното издание на американците е нещо изключително сполучливо. “Tear It Down” е невероятно надъхващо и енергизиращо парче, както са и “The Lesser Man” и “Like It Is”. За мен това е Светата Троица в “Picture perfect” – нахъсани, макар и мейнстрийм звучащи парчета, идеални за спортуване или музикално лечение на негативни емоции. Басът в “Like It Is” специално ме побърква, както и в “Picture Perfect”. Като заговорихме за заглавното парче – страхотна балада. Ryan вкарваше невероятни емоции в баладичните песни на Soil през албумите (“Unreal”, “Remember”, “Redefine” и други), но тук A. J. дори смея да кажа, че го надминава леко. Което от устата на предпочитащ стария Soil вокалист е достатъчно красноречиво. “Surrounded” продължава елегично-акустичната вълна и е изключително сантиментално парче. Сигурен съм, че за доста слушатели ще се утвърждава като такова с течение на различни битови и духовни преживявания – просто се усеща за какво е било създадено. “Wasted” е с абсолютно същата насоченост, само че в песента се прокрадва и нотка гняв от “прахосничеството” на изминалите години. “Falter” също има много яка басова линия и хитово звучене, подобно на първите песни в албума – макар че е значително по-бавна от тях. Припевът и песента са малко прекалено накъсани на моменти, но като цяло парчето си плаче за клип – редом до “Tear It down” и “The Lesser Man”. Общо взето тук някъде за мен идва и по-скучната част от албума, или поне – не чак толкова различаващата и запомнящата се. “Temptation” има отличаваща се част (2:10 до края на песента) и това е. Затова пък “Last Wish” е страхотен завършек на “Picture Perfect”. Вокалите на A. J. са невероятно емоционални, песента с леснота изпъква над последните 5-6 песни като настроение и послание и като цяло е разнообразна – от баладичност през разярени ревове и сполучливо соло, отново стигаме до заключващото елегично “последно желание”, произнесено с болка.
Soil са се потрудили немалко и мисля, че всички критики от страна на феновете относно новия им състав все повече и повече се превръщат просто в неоснователни мрънкания. “Picture Perfect” е далеч от “Scars” или “Redefine”, но е свеж албум с немалко хубави изненади. Пускам си отбрани неща от него и започвайки с “Tear It Down”, чакам да стигна до “Last Wish”. Да ви кажа – преходът е повече от приятен.
