Fear Factory нямат нужда от представяне. Всеки фен на екстремната музика трябва поне веднъж да е врътнал една тяхна тава, за да разбере какво калифорнийците са дали на метъла в началото на епохалните деветдесет години на двадесети век.

Съдейки по музикантите, участвали в създаването на албума на завръщането, крайният продукт би трябвало да е от много високо качество... и това е така. В записа изпъкват най-ярките черти на Fear Factory, които ги отличаваха от масите през цялата им кариера. Тук е Burton Bell, успял още навремето да комбинира мелодичните вокали от ранните Loop и Head Of David с изстъпления в духа на Napalm Death и ранните Godflesh, както и острите като бръснач рифове на Dino Cazares, които отново нежно галят ушите ни. В допълнение към тези два уникални феномена се включват смазващият бас на Byron Stroud и картечният обстрел на Gene Hoglan. Всичко това е събрано в солидните 45 минути, обединяващи десет смазващи трака. Десет безкомпромисни извращения, концентрирани върху първите два опуса на групата, които до ден днешен си остават техните вечните класики – “Soul Of A New Machine” и “Demanufacture”. Най-общо казано, “Mechanize” е извлякъл есенцията на гореспоменатите творби и този синтез го превръща в абсолютен албум-чук.

Още с откриващото едноименно парче биваме смазани от току-що сгромолясалата се върху нас стена от звук. Fear Factory не се ебават, изграждайки своята композиция с чиста ярост и агресия. Тук впечатление прави специфичното барабанене на Gene, чиито двукасия неотлъчно следват безцеремонните рифове на Dino. Агонията продължава с “Industrial Discipline” – песен, състояща се от умели преходи, в които мелодията и агресията умело се преплитат, също като вокалите на Burton - една от запазените марки на бандата. Следва поздрав към всички “олдскуул” фенове с “Fear Campaign” - едно от най-бруталните парчета в албума, заради адската ярост, внушаваща безпомощност у слушателя. Само началото му, съставено от константни бластoве и истерично дране, е в състояние да ви премаже главите. След него настъпва опусът “Powershifter”, показващ ни двете страни на “Mechanize” – бруталната и мелодичната. След като вече сте почти преполовили диска, ще последва един пакет от три песни (“Christploitation”, “Oxidizer” и “Controlled Demolition”), даващи начало на унищожението на роботизирания свят. В тях силно изпъкват кратки оперни напеви, епично пиано и невероятни индъстриъл ефекти, допълнително нажежаващи атмосферата и брилянтно визуализиращи настъпилия апокалипсис. След тази буреносна атака идва редът и на “Designing The Enemy” – песен с доминиращо бавно темпо, мелодични срещу бавни, газещи като валяци грууваджийски части и контрастното пеене на Burton C. Bell с доминиращи чисти вокали. Аутрото на албума “Metallic Division” въвежда във “Final Exit” - най-дългата песен с невероятно среднотемпово двукасие, разгърнати китарни мелодии и силно застъпени клавири, които бавно утихват с края на “Mechanize”…

След такова престъпление смело мога да твърдя, че реюниънът на Fear Factory се превърна в един от най-успешните през последните години. Албумът е задължителен за всеки фен на групата, а и за всеки екстремен такъв с уклон към индъстриъла. Fear Factory смазаха!