Thanatos решиха да не изпуснат купона, който Pestilence и Asphyx сътвориха със своите дългоочаквани изтезания. Холандските екстремисти отново са тук, представящи ни своето пето издавателство - яростен дет/траш в най-добрите традиции на стила. Явно е, че Stephan е жаден за олдскуул метъл, защото точно преди година той бе един от виновниците за създаването на звездния дет метъл проект Hail Of Bullets. Желанието му за “старо” е налице и днес. “Justified Genocide” е типичен завръщащ се към корените запис. В него ще чуем всичко, с което Thanatos пробиха през 90-те и бяха титуловани като пионери на европейския дет/траш. Единствената промяна, открояваща го от предишните неща на групата, е продукцията. Типично за XXI век, тя е кристална и създава усещането за потентност и втежнение - несъмнено качества, присъщи на шведската легенда Dan Swano, който и този път си е свършил работата отлично. Благодарение на опита, който този гений притежава, можем и да чуем всички инструменти без да се затрудняваме, а това говори за истински професионализъм. Целият запис е изграден върху внушението за Апокалипсиса и това е осезаемо не само в обложката, но също в лириките и агресията, с която четиримата композират.
Средно темпо, константно двукасие и остър риф дават начало на агонията, озаглавена “They Feed On Fear”. Песента е доста преходна, а за да вдигнат адреналина ви на 100%, тези касапи усилват темпото до много скоростни пасажи. “Destruction Chaos System” е в пъти по-бърза и в нея квартетът се раздава на максимум, като няма да имате никакво време за отдих. Кратките китарни сола, внасящи мелодичност в тази така или иначе брутална песен, нагряват обстановката до краен предел. След като бивате смазани от хаоса и по някаква случайност сте оживяли, Thanatos ви въвличат в “The Devil’s Triangle”, откъдето единственият изход е смърт. Последвалият мини-опус е най-краткото парче в албума. Наблъскано с рифове и бластбийтове, “March of the Infidels” демонстрира в каква машина са се превърнали холандците. Те забиват все така опитно, професионално и без никаква милост и в едноименната песен. Тя се оказва повратна точка, защото, нека я наречем “втората част” на записа, е по-бърза от предходната, и по-агресивна. Този преход ни доказва, че Stephan Gabedi и компания не говорят празни приказки и са успели да се завърнат към най-зелените си корени, където жаждата за агресия доминира постоянно. “The Netherworlds” представя това най-точно. Не само заради залгавието, но и заради целия инструментал, тази песен, в която музикантите свирят на предела на възможностите си, заслужава неминуем култов статус. Изпълнена със зверска агресия, тя посича на място, основно заради вихрещия се като бензинова резачка риф. В “Dawn Of Eternity” чуваме и една по-крайна страна на остаряващите екстремисти, а същевременно и любовта им към култовите американски детаджии Massacre. Дойде ред и на военно издавателство “Apostles Of Damnation” - най-дългият трак в албума, траещ шест минути, способен с бавното си темпо да натроши костите ви като танк. Този път ужасът е пълен – чуват се разтревожени викове на хора, крясъци, породени от внезапна болка и настъпилият апокалипсис, който връхлита жертвите си. Записът бива закрит по на пръв поглед нормален начин - бързо темпо, яростни вокали и смазващи барабани. “Upwards Spiritual Evolution” обаче се откроява с едно от малкото сола в тавата – бързо, мелодично и виртуозно изсвирено от Paul Baayens, то нажежава обстановката до точка на кипене.
Завърнали се като тотални основатели на симбиозата между дет-а и траша, Thanatos дойдоха, всяха ужас и болка, а след това отстъпиха и оставиха нас, слушателите, да лекуваме травмите, породени от този светкавичен опус. Поредният аргумент, че именно те са едни от големите в Холандия. HAIL!
