Напоследък се наслушах на техничен дет и равносметката би била такава – 2/3 са посредствени и безидейни банди, и то от държави, където именно този вид екстремен метъл се изисква да е на голяма висота, а останалата 1/3 са групите, подвизаващи се главно на стария континент, от чиито дестинации не бихте очаквали нещо такова. В тази скромна 1/3 се намества една сравнително нова група, която с втория си албум вече дава заявка за нещо плашещо. “Нова” група би звучало странно и това е така. Всъщност формацията се подвизава на металната сцена от 97-ма година. Нейното име е Gorgasm. Да, точно така, французите. Преди четири години обаче те се преименуваха с едно по-кратко и не дотам създаващо асоциации с касапските изкуства, изкормванията и всякакви извращения от този вид име. То е Gorod, а поводът да ви притеснявам сега е техният последен космически албум, озаглавен “Process Of A New Decline”. Ако погледнете на гърба на пакетчето със споменатото вещество, ще прочетете – 50% състоящи се от интелигентността на колоси като Death и 50% съставени от чиста и кристална бруталия, точно като един хирургически скалпел. В нашия случай скалпелът няма да се използва за клане, а по-скоро с медицинска цел за извършване на една аутопсия, защото това ще бъде резултатът от изслушването на “Process Of A New Decline” – внезапна смърт.
Новият Gorod е плод на естествената еволюция - както на групата, така и на цялата дет метъл сцена. Онези, които като деца са били луди по истории за кървища и вътрешности, все някога узряват и разбират, че ужасът има много по-свирепи измерения на втори план. По същия начин детската амбиция да си зъл екстремист среща музиката и от това често се раждат знаменити албуми, запомнени и до днес.
Да напишеш ревю за “Process Of A New Decline” е трудна задача - албумът е претъпкан с информация и едва ли ще запомните нещо от първия си сблъсък с него. Нещо повече, с всяко следващо слушане се разкриват много нови идеи, похвати и елементи, които някак са се изплъзвали преди. Тавата е трудносмилаема, като хем е силно прогресивена, хем адски брутална, и неслучайно първите ви асоциации биха били с Death, или пък с някои по-крайни метъл проекти. Тук няма да се натъкнете на риф, който е повторно изсвирен, и това прави Gorod уникална формация. Ударната секция, изпълнявана от Sam, също силно изпъква в албума, като придава много плътен звук на това издевателство, а смените в темпото и ритъма са много умели и тактично осъществени. Вариациите са стандартни – скорострелни двукасия и мощни бластове, изпълнени с истинска агресия, които се чудя как не пробиват кожите. Следва да пристъпя и към толкова любимия ми бас. Много се радвам, че поне тук има място за този тромав на вид музикален инструмент, който допринася много за техничното звучене на албума, следвайки неотлъчно ритъма или пък извънземните мелодии. Такъв бас е рядкост и албумите с толкова виртуозни изпълнения се броят на пръсти. Вокалите от друга страна са стандартни дълбоки грухтежки, които стоят много добре сред музиката в албума. Е, възможно е и да попаднете на някои хорови изпълнения, или пък ожесточени дранета, които допълнително усилват агресивния характер на песните. Всъщност, отдавна не бях попадал на толкова интелигентно поднесен дет метъл албум, но явно това време дойде. На подобни постижения бяха способни само великаните от Флорида, които споменах един абзац по-нагоре, а това е повод само за комплименти.
Екстремният сектор често е упрекван, че представлява “безмозъчна тресня”, но албуми като този са най-големият аргумент против такива нападки – с подобни нехуманни благозвучия и атомни барабанни партии могат да се похвалят малко “умни” албуми. Ценителите на първокласната техника са задължени да чуят “Process Of A New Decline”, а за останалите – ако не сега, рано или късно това също ще стане.
