Ревюта
Група: Success Will Write Apocalypse Across the Sky      Албум: The Grand Partition and the Abrogation of Idolatry      Автор: MetallicaAntiFan      Ноември, 2009

 

Флорида – меката на дет метъла. Място, където групи като Deicide, Suffocation, Obituary и Autopsy са патентовали този така долюбван стил от нас, екстремните фенове на метъла. И вече, след двадесет години съществуване, той претърпя и тепърва ще търпи какви ли не метаморфози, като започнем с комбинациите между дет и хардкор, рок енд рол, грайндкор и още много други образували се подстилове.

Една от последните трансформации е заформената преди няколко години нова вълна на американския дет метъл, наричана още “деткор”. Тя е недолюбвана от много фенове, заради самоцелното свирене, модернизирането, механизирането, изчистената продукция и още много кусури от рода. Като се замислим обаче, ако музиката не еволюираше, всички още щяхме да слушаме Autopsy и още хиляда банди с еднакво звучене, които просто биха ни омръзнали до болка. Та, за добро или зло, всяка еволюция, била тя мелодик дет или деткор, има своето значение. Групата, която ще ви представя в следващите редове, е заформена едва преди две години и по неволя бива слагана до имена като Job For A Cowboy, Suicide Silence и въобще повечето съвременни деткор банди, което донякъде е погрешно. И ако ми кажете, че “The Grand Partition And The Abrogation Of Idolatry” на Success Will Write Apocalypse Across The Sky е типичен деткор, спокойно бих се метнал от десетия етаж. Можем да чуем деткор елементи, наистина, но това, което Success Will Write Apocalypse Across The Sky ни поднасят тази година, е един много стегнат и... обикновен дет/грайнд... и нищо повече – без авангард, без траш, просто един запис, от който ще ви болят вратовете, само докато седите и слушате песните.

“The Grand Partition And The Abrogation Of Idolatry” се състои от тринадесет кратки, но агресивни дет метъл парчета. Албумът е бърз и краен, отрупан от бластбийтове, менящ темпото си, чист и неподправен, точно като една... кланица. SWWAATS забъркват дебюта си не като традиционен грайндкор албум, в който песните са създадени върху един шаблон и после записани около двадесет пъти с една и съща структура. Те по-скоро композират едно нещо, а след това хлопват нещо различно, което внася разнообразие. Основната тема, зачекната в тавата, е съвършената бруталност в един чист и хаотичен вид, но изразена контролирано.

Тук имаме диаметралната противоположност на всичко, което е погрешно в новата вълна на американския дет. Въоръжени с най-новите технологии, тези флоридски келеши убиват чрез своя мачкащ, отрупан с рифве дет метъл, който с лекота засрамва новите деткор банди – и не защото не е техничен, а точно обратното. Техническата умелост в този запис е стандарт. И въпреки че биваме заляти с безкрайните рифове от една песен, SWWAATS превъзхождат повечето банди точно там, където последните се провалят – албумът е сплотен и песните не се пречупват на различни места, за да акцентират върху бруталността с неблагозвучни и ужасни гами. Не, тази група звучи истински брутално и греховно. Всичко това се дължи на болните мелодии, залегнали в основата на композициите, както и бекграунд семплите, някои от които сякаш са записани на кървавия площад Тянанмън, а други ме карат да си представям възпятите Ацтеки по време на жертвоприношение. Тези семпли обгръщат музиката с някакъв вид тъмна, мистична и плашеща атмосфера. Албумът най-общо казано представлява съчетание от константни бластбийтове, звучащ като тежка картечница дабъл бейс, режещи китарни рифове и дълбоки гърлени ревове. На моменти завива в посока деткор, с много бързи смени в ритъма и мощни насечки, характерни за този стил. Това обаче не бива да ви притеснява, защото почти винаги тази смяна изглежда правилна и никога не преминава в брейкдауни. Погледнато откъм техническата страна, записът е кристален брутализъм, като нито един от инструментите не е изгубен в миксирането, размътен или неразбираем, а това е рядко срещано явление в последно време.

След като подписаха договор с Nuclear Blast и си осигуриха услугите на продуцента-нечовек James Murphy, можем да очакваме само хубави неща от тези жадни за метъл младежи. Предупреждавам, че в началото “The Grand Partition And The Abrogation Of Idolatry” може да ви се стори скучен, но след поредица преслушвания този тридесетминутен опус спокойно разкрива потенциала си с един много качествен екстремен метъл.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт