Ревюта
Група: Hatesphere      Албум: To the Nines      Автор: MetallicaAntiFan      Ноември, 2009

 

Дания може да не е най-продуктивната метъл страна, но пък за сметка на количеството, качеството е налице. За някои от пръкналите се албуми на банди като Konkhra, Illdisposed и Exmortem феновете все още вдигат курбани. Е, вече можем да започнем да вдигаме и за едни нови герои, които ще ви представя в следващите редове.

Преди близо осем години се заформя една екстремна формация, която до ден днешен не е отлепила от така хубавата смесица между траш и дет метъл и като че ли е едно от малкото лица на датската метъл сцена, представящи я в много добра светлина напоследък. Говоря именно за Peter "Pepe" Lyse Hansen и неговата група Hatesphere. Изправен почти пред прага на разпадането, след като всичките му стари сподвижници го напускат, Pepe за около година успя да окомплектова нов траш/дет отряд, напълно конкурентноспособен на стария. Живото доказателство е последната сеч, озаглавена “To The Nines”, с която датските екстремисти се завръщат на сцената.

“To The Nines” представя познатата яростна комбинация, с коятo датчаните станаха известни в ъндърграунд средите. Елементите на този успех са клатушкащите ритми, наред с много доброто барабанене, страхотните водещи китари, пълнещи този албум със смислени рифове, свързаните композиции и яростните вокали. Многото интересни сола и ритмови пасажи, заливащи слушателя със сила и лудост, допълват този коктейл от дет, траш, малко метълкор и някои модерни елементи. Не мога да не спомена и кристалната продукция, която изстрелва качеството на песните до върха и ги кара да звучат по-съвременно и много професионално. Всичко това изглежда работи отлично от създаването на бандата, и “To The Nines” е поредният резултат. В добавка ще спомена много странния артуърк и неговата опростеност, създаваща картини на гротескови престъпления и необичайни ситуации.

Напоследък все по-често слушаме как един албум бива открит на скорост, без никакви бавни въвеждащи пасажи. Подлежащ на тази тенденция, “To The Nines” също започва яростно с едноименното парче – бърза мелодична дет/траш метъл песен, и първата ни среща с новия вокал на групата, който със страшно ожесточение реди апокалиптични строфи. “Backstabber” на свой ред е четириминутен опус, изпълнен с гняв и омраза - юмрук в лицето на онези, които предадоха Hatesphere и рискуваха бъдещето на групата. В третата песен “Cloacked In Shit” са ушевидни и заемки от други групи, допринесли за оригиналното звучене на червените машини, като например Strapping Young Lad, или пък някои изригвания ала Chimaira. След такава яростна атака следва малка почивка в лицето на “Clarity” – среднотемпова и въздържана тресня със запомнящ се риф. Последвалото “Even If It Kills Me” e доста скоростно и също толкова злобарско парче като предходните, поддържащо праволинеен траш, агресивни вокали и много умела смяна в ритъма. Краткият военен химн “Commencing A Campaign” подготвя слушателя за най-леката и безлична песен, не защото е най-слаба, а просто защото на фона на останалите девет тя бледнее в албума – “The Writing’s On The Wall”, която през цялото време е оцветявана от агресивния мелодичен риф, извиращ изпод пръстите на Pepe. Песента ни доказва, че Hatesphere могат да свирят не само агресивни, но и мелодични композиции. Не така обаче стоят нещата при “In The Trenches”. Тя започва с лека инструментална интродукция, а след краткото спиране на всички инструменти, парчето буквално изригва. Към грохота се включва зловещ, бърз траш риф, който размята всичко напосоки. В предпоследната песен се чуват и вдъхновения от късния период на Testament с албум като “Low”, а също и от по-горе споменатите американци Chimaira. Говоря именно за рикоширащия груув ритъм, придружаван от жужащ траш риф, от които ще ви се завие свят. Тавата завършва с перфектната “Oceans Of Blood” - много брутална и интензивна на моменти, с бесния си ритъм тя е способна да потроши вратните прешлени на слушателя, а след това да го остави агонизиращ от болка.

Най-краткото и лаконично заключение, което бих дал за “To The Nines” би изглеждало така – нокаут за част от секундата!

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт