
Periphery са от групите, в които или се влюбваш до уши, или не можеш да понасяш – няма средно положение. Само че пеперудите в стомаха в последно време стават все повече, а самите Periphery все по-скоростно изплуват от дълбините на снобарския ъндърграунд до повърхността в морето от популярни нови имена. Само година и половина след “Juggernaut: Alpha” и “Juggernaut: Omega”, рекордно продуктивните прогресив джент-ълмени вече представят първоначално планирания като EP материал, който постепенно еволюира в дългосвирещия “Periphery III: Select Difficulty”.
Ако трябва да сме честни, вокалите на Spencer Sotelo никога не са били най-приятното нещо на света, но добрата новина е, че с всеки албум стават все по-поносими и дразнят в едва забележима степен. И както чуваме в отварящата “The Price Is Wrong”, всичко неприятно се компенсира с огромни количества качествен джент инструментал на доста прилично ниво. В “Motormouth” присъства дежурната доза вдъхновения от Meshuggah, а ако мелодичният припев не ви дразни – поздравления, имате потенциал да станете фенове на Periphery. Третата песен, “Marigold”, е едно от големите попадения и най-разнообразните парчета в записа, и в нея за пореден път се отличава виртуозното китарно трио на фона на симфоничните, индъстриъл, електронни и още какви ли не мотиви. Ако не сте фенове на изнежената американска метълкор вълна, съвсем спокойно може да пропуснете “The Way the News Goes...”, където мелодичното става прекалено мелодично и определено не би направило бащиците на джента горди. *Insert angry Jens Kidman face here* За щастие в “Remain Indoors” нивото на тестостерона започва да се покачва, заедно с количеството електронни влияния, докато “Habitual Line-Stepper” поема в още по-правилна посока. “Flatline” отново залага на по-хитово поп звучене, което след средата придобива леко хомосексуален привкус, но за щастие “Absolomb” помага да забравим чутото с впечатляващите китарни партии и оркестрални моменти. Последвалата “Catch Fire” е една от многото “guilty pleasure” песни на Periphery, които безнадеждно се набиват в ума още с първото слушане, а в “Prayer Position” тежките вокали се завръщат точно навреме преди величествения финал с “Lune”.
С няколко думи, “Select Difficulty” показва, че Periphery не са временно явление и смятат да се задържат на гребена на вълната. Личи си, че освен през видимо усъвършенстване, американците продължават да минават и през постоянна селекция на нови черти на музикалния си характер, ставащ все по-богат и интригуващ. Всички ключови съставки за успех присъстват и този път, но консистенцията им отново е опасно гъста. Да се надяваме, че ходенето по периферията ще остане толкова успешно и занапред.