След многобройните военни победи и нови завоевания, шведската танкова дивизия Sabaton отново се завръща на бойното поле за радост на хилядите си последователи. Този път под прицел е не любимата и вече широко изследвана тема за Втората световна война, а знакови в исторически план битки. Този избор буди не само интерес, но и носи усещане за вливане на свежа кръв в иначе добре познатите ни лирически теми. Изследващи широк диапазон от години и епохи, шведските пълководци са готови да ни предложат поредните емоционални исторически възстановки.
“The Last Stand” е замислен и реализиран като концептуален албум, в същината на който се разгръща тематиката за известни “последни” дефанзивни сражения. Независимо какъв е бил техният изход, вниманието е съсредоточено върху разликата в числеността на всяка от възпетите армии, както и върху тяхната смелост и самоотверженост. Със своя неподражаем звук и майсторски стилови похвати, Sabaton умело ни въвличат в едно шеметно препускане из пожълтелите страници на историята.
Началото бележи едно от най-знаковите и широко застъпвани военни събития, а именно битката при Термопилите. “Sparta” не само възпява подвига на спартанците и на техния цар Леонид I, но и кара кръвта да закипи със своите напевни възгласи и надъхващ насечен ритъм. Тук е моментът да отбележим, че бандата отново е заложила на познатото, използвайки своята добре работеща формула: кратки, но ударни парчета, ефектни сола и епични, въздействащи хорове. Тези похвати се усещат в цялата композиция и макар да не са нещо ново за великолепната петорка, определено постигат желания ефект – създават близост с феновете и помагат за цялостното възприемане на албума. “Last Dying Breath” на свой ред отдава почит на сръбския военен майор Драгутин Гаврилович, известен със своите саможертвени действия по време на защитата на Белград от австро-унгарската атака в началото на Първата световна война. Предвождайки група от доброволци, той им дава последни заповеди и въпреки своята малобройност, те успяват да нанесат сериозни удари по вражеската войска и да си спечелят достойно място в историята. Промяна в настроението носи енергичната “Blood Of Bannockburn”, която разказва за една от най-решителните битки в Шотландските освободителни войни. Макар и със значително числено превъзходство, воините на английския крал Едуард II не успяват да надвият шотландците под командването на Робърт Брус, и в резултат на това са напълно разгромени. Следва рязък завой отново към темата за Първата световна война, встъпление за която служи “Dairy Of An Unknown Soldier” – прелюдия към следващата битка и същевременно похват, познат от емблематичния албум “The Art Of War”. Картината се разгръща в звучащата като химн на бойното поле “The Lost Battalion”, възпяваща геройството на 77-ма американска дивизия, която се оказва откъсната от доставки и връзка с командването и бива обкръжена от германските сили. Въпреки неравностойното си положение, войниците успяват да задържат своите позиции около седмица и да нанесат достатъчно удари в редиците на противника. С неудържима мощ ни връхлита опустошителната “Rorke's Drift”, възпяващата тежката отбранителната мисия, част от англо-зулуската война. Яростната атака на зулусите почти сразява малкия британски гарнизон, отбраняващ успешно своя пост. Следващият неоспорим епос е едноименната “The Last Stand”, прерастваща в многопластова и въздействаща композиция. Тя пресъздава нахлуването на войските на император Карл V Хабсбург във Вечния град през 1527-ма г. и по-конкретно подвигът на швейцарската гвардия на папата, която успява да задържи вражеската войска достатъчно дълго и да му осигури път за бягство “в името на Бог”. “Hill 3234” атакува неумолимо с енергично темпо, илюстрираща достойната битка на войниците от 9-ата рота. В защита на най-отдалечената точка в съветската офанзива – Кота 3234, до която се стига единствено по въздуха – руските бойци попадат в капана на жестоката афганистанска съпротива. Следващата историческа възстановка ни пренася в далечна Япония и битката при хълма Широяма, където безстрашната самурайска армия на Сайго Такамори се изправя срещу многохилядните имперски войски. Предпоследната пиеса съсредоточава вниманието си върху Крилатите хусари (“Winged Hussars”), известни като най-опасната европейска конница в Новото време, а нейният напевен и добре отмерен ритъм буди неизбежна асоциация с безусловния хит “The Art Of War”. Неусетно, препускайки през различни исторически епохи, достигаме и до финалната битка – “The Last Battle”. Това е и моментът, в който се отдава дължимото и на любимата на бандата тема за Втората световна война. Описвана като едно от най-необичайните военни събития, битката при замъка Итер се счита за единствения случай, в който американските и германските армии се бият рамо до рамо в опита си да освободят изтъкнати френски затворници.
Разтърсващ, директен и всепомитащ, осмият студиен албум на шведския пауър батальон атакува право в целта. Със своите галопиращи китарни рифове, картечни барабанни откоси и неподражаемите вокални партии на Joakim Broden, тавата едновременно се нарежда в познатите бойни редици, но и предлага едни нови и неизследвани до този момент територии. С творчески замах Sabaton за пореден път успяват умело да съчетаят любовта към метъла и историята, изписвайки поредната глава в своя военен роман.
