Вместо да свиват грижливо шоколади в станиоли, да поправят часовници или да живуркат върху удобно кресло като банкови чиновници, швейцарците Mumakil са избрали да се тъпчат с junk food, да прокарват тази сухоежбина с някоя и друга биричка и да спят където им падне, но да имат свободата да свирят своя брутален грайндкор. Не, сериозно, кажете ми как в миролюбива и красива държава като Швейцария може да се сътвори нещо толкова грозно и тежко?! Е, аз станах свидетел на това нещо, и отговорът се крие в последния албум на грайндкораджиите... или по-скоро шумотевицата, наречена “Behold The Failure”.
Правилото “Не съди книгата по корицата” тук не важи. Изобразеният мамут, който руши големия мегаполис и е готов да помете цяла армия от войници, всъщност представя отлично самата музика. Тук обаче, ако помислим колко тъпо животно е мамутът, същата би трябвало да е и музиката в албума. Е, за ваша голяма изненада, тя е такава. Имам чувството, че тези момчета се събират в репетиционната, забиват около четиридесет минути на пълна импровизация и след това носят записа на Relapse.
Състоящ се от 27 песни, “Behold The Failure” е типичнoто безкомпромисно извращение в духа на грайнда. Вокалите на Thomas варират от мощни грухтежи, та чак до яростното лаене на разярен питбул с прерязано гърло. Рифовете, от друга страна, са доста разнообразни, често обаче заглушавани от мощните, примитивни налагания на Seb върху барабаните, които са способни да задвижат атомен реактор. Колкото до моя любим инструмент, бас китарата – ами тя е напълно излишна в случая. Имам чувството, че Taverne не свири толкова, колкото стои за духовна подкрепа. Гадно, но факт. Очевидни са и заемките от разпадналите се преди години Nasum. Няма лошо да черпят от чуждото наследство, но ако не направят генерални промени в звученето си, Mumakil ще останат в историята подобно на други грайнд банди като Inevitable End и Fuck The Facts – просто като едни от многото в нарастващия каталог на Relapse Records.
Ако трябва да съм честен, слушах този албум заради обложката му, която ми допадна много. Колкото до музиката в него - неангажираща и брутална, в което няма нищо лошо. Препоръчва се на хора, които си падат по традиционен грайнд, без големи очаквания за нещо революционно.
