Тази година буквално бяхме заляти от дет метъл заглавия, било то известни на всеки екстремен фен, или на младоци, чиито композиции чисто и просто прочистват ушните ви канали, опитвайки се да създадат нещо иновативно. Групата, за която пиша, може би спада по малко и в двете графи. Първо, защото това са Dying Fetus! И второ - защото са една от малкото групи, успели да кръстосат стилове като хардкор, грайнд и дет метъл, а впоследствие благодарение на тях за добро или зло да чуваме все по–често и за нововъведения отскоро подстил в дета – деткор.
Dying Fetus не ни накараха да чакаме много. Точно две години изминаха от последното клане – “War Of Attrition”, и ето ги пак, сътворили един брутален опус. “Descend Into Depravity” бележи почти десетилетие от появата на първия дългосвирещ запис от лейбъла Relapse Records – “Destroying The Opposition”. И все пак, макар след толкова време, Dying Fetus не са тръгнали отново да създават нещо ново и иновативно, така че не се надявайте да чуете революционна музика, а просто много качествен брутален дет метъл със страхотна продукция. Помпащите насечки, константните бластбийтове, режещите рифове и адски дълбокото грухтене на John Gallagher, произлизащо сякаш от ада, ще ви накарат да си размажете главите в стената.
Без лигавщини и разни интрота, албумът започва така, както би било удачно и да завърши – на скорост. Падането на глави започва с “Your Treachery Will Die With You”, последвана от бруталните “Shepherd’s Commandment” и “Hopeless Insurrection”, та до ултра бързата, наблъскана с бласт насечки, звучащи като разярен банцик рифове и резки смени в темото “Conceived Into Enslavement”. Идва ред и на втората част от албума, която е и по–бавна. Стартът е даден от “Atrocious By Nature”, а балтиморци забиват стегнато и много професионално, и преди да сте се усетили, вече сте се натъкнали на едноименната песен. Едни от най-мощните и дълбоки грухтежи са представени в предпоследната вратотрошачка “Аt What Expense”, а когато става въпрос за смазващо бързи рифове, насреща идва най–кратката и последна песен в албума – “Ethos Of Coercion”.
След толкова много години съществуване на Dying Fetus, така и не се появи достоен техен заместник, който да носи и частица от груув отношението на хардкора в най–бруталните регистри на дет метъла, което тези екстремисти патентоваха. Единствената ми критика е, че някои от солата никак не се вписват в албума поради мелодичност. Но имайте едно наум, защото дори и с мелодични сола, Dying Fetus владеят!
