На пръсти се броят бандите, подкрепящи добрия стар дядо дет метъл, които не се подложиха на никакви тенденции, експерименти и мащабни стилови промени. Наред с Obituary и Asphyx, Jungle Rot също са от съставите, които тази година успяха да ни зарадват с поредната доза дет от старата школа. И макар да са слагани до имената на стари пушки като гореспоменатите, те, както и през деветдесетте, се отличават с нещо, което почти никой до този момент не е използвал - ултра тежкия груув ритъм, поддържан от още по-тежките барабани, набиващи се като чук в главите ви.

Новият албум на уисконсинци не прави изключение с това. След тригодишно мълчание те отново са тук, за да ни представят един образец по олдскуул дет метъл. Военната концепция, която неизменно бележи всеки един албум на Jungle Rot, присъства и днес. По-горе споменатите ултра тежки барабани - също, а вокалите на Dave Matrise са по-дълбоки и мощни от всякога. В рамките на четиридесет минути Jungle правят подробен анализ на всичко, което е излязло под това име досега. Песни като откриващата “Worst Case Scenario”, “The Unstopable” или “State Of War” ще ви върнат десетилетие назад. Налице са и скорострелни песни като “Straitjacket Life”, “Nerve Gas Catastrophe” или пък едноименната, които ми беше интересно да чуя, тъй като музикантите по принцип се концентрират в бавно до средно темпо. Дотук добре, но защо им е нужно да правят албум, състоящ се от 14 песни, с времетраене 40 минути?! “Braindead”, “Atrocity” и завършващата “Black Candle Mass” са напълно ненужни в случая, тъй като внасят известно еднообразие и това може да ви дойде нанагорно. Още по-ненужен е и кавърът на немските трашъри Destruction – “Invincible Force”, който е изсвирен от чиста фенщина. И все пак, след такъв пълнеж Jungle изпраскват и един брутален ритмов откос – “Exit Wounds”, донякъде компенсиращ еднотипността и връщащ усмивките по лицата ви.

Дали защото са поостарели, на Dave Matrise и компания им личи, че вече се изчерпват откъм идеи и рано или късно ще им се наложи спрат. Все пак ще обобщя, че тази година Jungle Rot ни поднесоха един доста разнообразен и качествен албум, който би се понравил на всеки дет метъл фен и не е за изпускане. Аз ще го врътна още веднъж и ще се довърша.