Колко е полезно от време на време да се излезе извън нишата на различните, многобройни разновидности на така скъпия на сърцето ми дуум метъл – простиращи се от блек, през сюисайдъл, та до дет и фюнеръл дуум. И какъв ли не друг. Защото корените винаги взимат своя дан и не трябва да бъдат забравяни или покрити от различните техни разклонения. Тъй че нека да си поговорим за Spiritus Mortis - господата, които са първата финландска дуум метъл група. Господата, които остават вклинени в традиционализма на дуум метъла – такъв, какъвто го помните от зорите на Black Sabbath.

Може да са първите предводители в дуум легиона на най-плодотворната за метъла държава, но Spiritus Mortis остават направо кощунствено (!!) подценени и неизвестни в цялата схема на метъл обществото със своите скромни два (е, с този – три) пълноправни албума. Е, може би ще добият някаква популярност, след като след разпада на Reverend Bizarre Sami Hynninen, повече известен с грандиозното име Sir Albert Witchfinder, явно е намерил с какво да запълни музикалната си празнота и изпълнява вокалите в “The God Behind The God”.

Чували сте израза “даден обект/субект has balls”, нали? Е, вкарайте си в главата, че финландците имат изобилие от т.нар. “balls”. Никакви музикални блудства и размивания, никакви излишни мелодики и сиренясвания, които, уви, са модерни от известно време в дуум сцената като цяло. Както казах преди – пред вас стои един стегнат, ударен, не-се-ебавам тип традиционен дуум, който не може да не ви направи някакво впечатление. И не, той не е бавен. Само чуйте началото с барабанните секции на “The Man Of Steel” и водещия риф. После пък чуйте този, който понася “Death Bride” през нейните почти осем минути като песен – леко стоунърски, леко традиционен, все едно измъкнат от няколко десетилетия надолу. Не казвам, че това е нещо несрещано и уникално, но аз лично много харесвам предоставеното ни от Spiritus Mortis разнообразие. Към него включвам и различните вокални представяния на господин Witchfinder, който от фанатично-засилени вокали минава до разтеглените, типично дуумърски такива. После пък шепне, а след това едва ли не граничи с гроулинг – защото го може! А пък след това идват солата и по-големите резачки. В този смисъл, предлагам да съпоставите “Death Bride” и “The Rotting Trophy”, за да видите част от полето на изява от инструментална и вокална гледна точка на групата. И ако второто не събуди желание за чупене на вратни прешлени у вас, ами, тогава, предполагам, че ще трябва да преосмислим принадлежността ви към метъл обществото. А аз специално продължавам, за да обърна внимание на “Heavy Drinker” с маниакално зарибяващия му главен риф и поредното прекрасно представяне на Witchfinder, влязъл в ролята на скитащ пияница, изгубил дома си. Не мисля да коментирам и припева на песента, нито пък солото. Говорих за разнообразието, не ми се изтърква. На текста на едноименната песен предлагам да обърнете по-голямо внимание при желание, защото ревюто ми би станало цяло словесно блато, ако започна да цитирам от нея и да я възхвалям като лирики (музикалното е ясно, макар че до този момент така и не ме грабна колкото други песни от тавата).

Въобще, няма какво да си говорим. Не мога да опиша колко свежо ми подействаха Spiritus Mortis с тазгодишната си изява. Отдавна не бях слушал нещо такова, нещо традиционно; нещо, което да е в духа на старите корени. Като се замислим – нещо, което подобава да направи точно най-старата и бойна дуум метъл банда във финландските полета на сняг, лед и оголени дървета. Тъй че, стига сме говорили и чесали безполезно езиците – let the doom begin!