Дебютът на ентусиастите Nox Aurea се оказа точен саундтрак към настъпилата есен. Кратките мигове на предсмъртната въздишка, преди природата да бъде вкована в лед чак до следващото си прераждане – именно това е изобразено на обложката на “Via Gnosis”. Сив, нерадостен пейзаж, празно небе, път, който води към Нищото... Дотук визуално-жанровият стандарт е покрит, но за разлика от много свои колеги от сферата на дуум метъла, секстетът не се ограничава лирически единствено в природната тема. Отговаряйки на заглавието, концепцията на албума черпи от няколко различни извора, които произлизат както от търсенето отвъд физическия свят из дебрите на най-мрачните човешки емоции, така и от един по-абстрактен поглед към чертите на гностическата философия и теориите за Хаоса.

Nox Aurea не са никакви новатори и не предявяват претенции за такива. В музиката им се срещат елементи, присъщи на творчеството на известните им сънародници Draconian, що се отнася до вокалното разпределение в деветте композиции от “Via Gnosis”. Потискащата атмосфера е балансирана с удивителен подход, напомнящ майсторското разгръщане на албумите на Estatic Fear, че даже и това на някои по-апокрифни групи като How Like A Winter. Именно в това е силата на шведските дебютанти – музиката им е много искрена, поне толкова чувствена и притежава силата да изправи слушателите пред не един или два екзистенциални въпроса. Да, Nox Aurea са все още прохождащи творци, но затова пък са истински такива – те не са с глупави илюзии за недостижимост и уникалност, нито пък гонят излишно депресарски послания с музиката си, което е голям проблем на много взели се насериозно имена напоследък.

Първата рожба на шведите е от онези записи, които притежават космичното свойство да звучат странно краткотрайни, въпреки цялостното си над едночасово времетраене, какъвто е случаят с “Via Gnosis”. Тук от началото до края няма нито един излишен звук, а всяко определяне на композициите като безсмислено разтегнати би било абсурдно. Режещ вятър, латински фрази, звук от дъждовни капки, посипващи се по изсъхнали листа, злокобен камбанен звън, чезнещ под могъщ гръмотевичен тътен – това е само част от цялата палитра настроения, допълваща плътната рифовка, красивите клавирни акценти и подлудяващите вокални включвания. Почти всеки от музикантите се разписва като мултиинструменталист, което разпределя певческия потенциал между цели четирима вокалисти (китаристи, басисти и т.н.). Класическата формула “дет + чисти женски вокали” е изпълнена максимално - в светлината на прожекторите попадат именно гърлените ревове, а кратките ангелски песнопения на Alice Persell внасят странна психеделична нотка на фона на цялото инструментално богатство. Четирите най-бляскави бижута от колекцията на “Via Gnosis” са стратегически разположени едно след друго – респективно втора (“The Funeral Of All”), четвърта (“Odium Divinum”), шеста (“Distant Stars”) и осма композиция (“Mother Alethia”), всяка от които се разтваря като черно цвете и разкрива опасната си красота в продължение на над десет минути. С напредване на времето музикантите се допълват перфектно и превръщат всеки следващ аспект от албума от едно обикновено късче Мрак в нещо много по-дълбоко и най-вече подплатено с Музика и Вдъхновение.

Силен дебют без иновации, но затова пък покриващ “изискванията” на дуум/дет жанра – това е “Via Gnosis”, ни повече, ни по-малко. Напълно подходящо музикално оформление за мрачните дни и един верен съюзник на всички черни настроения, които имат навика да спохождат всеки един от нас. Nox Aurea са се погрижили доверието да не остане неоправдано, а гаранцията е пред вас.