След високата класа на четирите албума на Thunderstone, всички очакваха поредното допълнение към дискографийната им съкровищница. Или поне до момента, в който фронтменът Pasi Rantanen и клавишният виртуоз Kari Tornack не напуснаха финския лагер. Така или иначе, двигателното ядро на групата винаги е бил китаристът и продуцент Nino Laurenne, който и този път обеща запис в духа на бандата, така че да не разочарова феновете. Дотук добре, но огромна част от същите тези фенове, които преди години бяха покорени от грабващите мелодии в албум като “Thunderstone”, които припознаха себе си в гениалното разгръщане на “The Burning” и останаха безмълвни пред творческия прогрес, който музикантите постигнаха с “Tools Of Destruction” и “Evolution 4.0”, днес имат реален повод да се чувстват сериозно объркани от резултата на същото онова обещание. Познахте, то е представено тъкмо от “Dirt Metal”.
Петият запис на Nino и компания не заслужава да бъде светкавично анатемосан, защото не му липсват някоя и друга идея, подход, добро свирене и т.н. Проблемът дори не се корени и във вокалното участие, на което почитателите на бандата предварително гледаха крайно резервирано. Да, Rick Altzi (At Vance, Sandalinas, Frequency) може и да не притежава изключителните гласови данни на певец от ранга на Pasi, но голяма част от песните в “Dirt Metal” като краен резултат са донякъде спасени тъкмо благодарение на неговия труд. С беквокали се включват още гостите Tomi Joutsen (Amorphis), Ilja Jalkanen (Kiuas), Gus Monsanto (Revolution Renaissance) и Olavi Tikka (Milestones) – все големи имена, които за жалост така и не успяват да се отличат с нещо особено и да блеснат както трябва тук. Контузията в музиката идва именно от свиренето – след едно напълно беззвучно и лишено от смисъл интро като “Rebirth” ни посрещат цели две (?!) здраво стегнати хитови композиции в лицето на сингъла “I Almighty” и едноименната “Dirt Metal” - наистина приятни за слушане, но упорито все така далеч от цялата красива есенция, която Thunderstone някога притежаваха. Първото парче е смесица между познатите тежки прогресив рифове и голяма доза хеви метъл, прокаран с тънка клавишна линия, която за жалост се изчерпва за целия албум кажи-речи с края на песента. Самата “Dirt Metal” отново набляга на рокаджийското звучене (изявено най-вече в припевите), което в края на краищата я прави успешен експеримент, ако не и най-грабващата композиция въобще - точка за феновете на “късните” At Vance, на чието творчество би подхождала в пъти повече. Нататък следват няколко по-безлични парчета: “Blood That I Bleed” и “Ghosts Of Youth” са недоразвити опити за вкарване на щипка от добрите стари Thunderstone, докато “Star” и “Dodge The Bullet” са изкуствено втежнени чрез псевдо-трашърски рифове, които обаче могат да зарадват почитателите на Antidote (първата група на Nino). А ако търсите справка за прогресив вдъхновените “Counting Hours”, “Deadlights” и “At The Feet Of Fools”, препоръчвам Status Minor – зелена, но качествена група, от чиито състав именно се присъедини новото клавирно попълнение Jukka Karinen. Близо деветминутната “Suffering Song” е меко казано жалък опит на Nino да напомни за откровено драматичното звучене на божествените композиции “Land Of Innocence” и “Down With Me” (респективно от последните два опуса на бандата), но така и не му се получава. До степен, в която заглавието на песента започва да действа буквално.
Нещо не е наред, друго липсва, трето идва в повече – формулата на г-н Laurenne този път просто не сработи. Наистина, отсъствието на талантите Pasi и Kari е огромна загуба за цялостния облик на бандата, но си личи, че заместниците се стараят да я запълнят; ненавременната смяна на лейбъла също не прави обстановката по-жизнерадостна, но пък и новоподписалите Sony не са случайна компания. След упорито слушане обаче албумът все така продължава да не задоволява очакванията – всеки един от гореспоменатите елементи от новото лице на финландците звучи добре изсвирен, но... сам за себе си. Иначе казано, “Dirt Metal” представлява смесица от всички групи, в които музикантите от текущия състав някога са свирили или продължават да свирят, но щеше да изглежда в пъти по-добре, ако не носеше логото на Thunderstone. Остава единствено да се надяваме, че това е просто необходимо зло по пътя на адаптацията и че следващия път ще се поправят.
