Каква година за блек метъла! До толкова скоро и аз самият смятах жанра за колабиращ, но получих в отговор толкова много средни пръсти (от банди, естествено), че вече ще внимавам с “мъдрите” си заключения. Dark Managarm, <code>, Orcustus, Absu, Destroyer 666, Wolves in the Throne Room, Cobalt, Horna, Chthonic, Trail of Tears… ще ми трябват още няколко реда, за да изброя качествените творби, а нямам търпение да ви представя прекрасния нов диск на Pantheon I - група, която демонстрира такъв сериозен творчески растеж, с какъвто само едни бъдещи лидери могат да се похвалят. В подобни банди можем да таим надежди, да им имаме доверие, че ще продължават да се борят с всички сили за черната кауза, защото в музикално отношение “Worlds I Create” е същински триумф. Мога да му поставям всевъзможни възторжени определения, (както и ще направя, впрочем), но пак няма да бъдат достатъчно. Понякога емоцията, изпитана от чутото, не може да бъде по-ясно дефинирана от леко вулгарното словосъчетание “слухов оргазъм”.

Композициите в “Worlds I Create” са от една страна многопластови и дълбоки, а от друга се заковават в съзнанието на слушателя още на първо завъртане. Интелект и първична злоба вървят ръка за ръка. Детайлите са брилянтно ошлайфани. Ясно се усеща перфекционизмът на музикантите, тяхното желание да дадат най-доброто от себе си. Невероятната структура на парчетата, превъзходната продукция, на която дължим мащабния и умопомрачителен звук, красивата обложка... цялостното оформление на албума го доближава до съвършенството. Стремежът на артистите към тавана на техните възможности е дал смайващ резултат във всеки аспект на произведението им. С такава отдаденост и самовзискателност правеха ранните си творби Dimmu Borgir, Emperor, Satyricon. Тези банди от бившия елит на сцената доказаха, че това е формулата на успеха, а сега Pantheon I следват техните стъпки.

Още с отварящата “Myself Above All” главата ми се замая. Незабравима песен, която стартира с блек метъл рифа на годината. Бързи и титанични, тези китарни мелодии безжалостно ни блъскат и обгръщат подобно на снежна виелица. Челото - инструментът, с който Pantheon I се различават от всяка друга група в този стил, се промъква леко, но внушително в парчето и кара всеки нормален човек да настръхне. Всеки един звук, идващ от този класически инструмент, е вмъкнат по майсторски начин - едновременно привлича и отблъсква, гали и наранява. Акустичните моменти внедряват извратена красота и “Myself Above All” се издига в моите очи като абсолютен шедьовър - песен, която мога със солидна увереност да нарека класика. Тя завършва по начина, по който и започва - рязко и ударно; така, че да ти спре дъха. Тавата продължава с крайно злобарската “Defile the Trinity” - истинска секира. Прецизното и лудо свирене на норвежците в това парче навява спомени за ранните Immortal и 1349 - бившата група на фронтмена Andre Kvebek. Атмосферата е смразяващо мрачна и изпълнена със зло. Няма никаква милост! “Serpent Christ” е като цяло по-бавна песен, но и още по-подтискаща от предходната. Страх от неизвестни сили обзема фена, слушайки подобна композиция. От гротескно разкривените рифове капе отрова, а Andre бълва адски грозни вокали, които биха изплашили дори Иисус Христос. Следва най-добрата композиция в “Worlds I Create”, озаглавена “Ascending”. Разкошна, меланхолична пиеса, изградена върху по-тромава и въздействаща жица. Във втората половина на “Ascending” пее Jonas Rеnksе - предводителят на шведските депресари Katatonia. Неговото участие, макар и само в един трак, е в плюс за Pantheon I. Оставете рекламата, самото чувство, което изпитва слушателя, чувайки прекрасния чист глас на Jonas, е невероятно. Мрачна прелест, съпоставима с някои класики на Arcturus и Emperor. Албумът е преполовен и истината е, че засега това е едно от произведенията, безпроблемно попадащи в годишния Топ 10. За огромна радост мога да заявя, че хубавото впечатление продължава до самия край. “Burn the Cross” - следващото богохулство в тавата, е пълна касапница, претъпкана с рифове, сочещи към златния период на 1349, но далеч по-изчистени. След тъгата, в която ни вкараха с “Ascending”, норвежците просто ни карат да изпитваме болка от петата песен. Това е музика, която има ефекта на кол в сърцето. Идва ред на шестото парче - “Bannlyst”, което е и най-разчупеното в албума. Тук челото има ключова роля. В останалата част от записа то просто рисува някои детайли, докато в тази композиция изнася цели пасажи. До един момент “Bannlyst” е епична, но впоследствие рязко смъква маската си и разкрива реалния си, плашещ облик. Превключването от лирични отклонения към чиста проба олдскуул блек резачки става изумително рязко и не ти дава време да осъзнаеш какво се случва със сетивата ти. “The Last Stand” - предпоследната глава от мистичната нова книга на Pantheon I, е и най-обикновената, което не й пречи да е яка. Гневна и скорострелна. Финалът на “Worlds I Create” e поставен от “Written In Sand”. Демонична и безкомпромисна песен - най-кървавата и мизантропска в цялата тава. В нея Andre Kvebek прави най-ужасяващите ревове, които гърлото му може да извади - идеалната гарнитура към светкавично фучащия съпровод.

Обемният, плътен и гладък звук на албума ще накара всеки един от вас да се почувства безсилен пред мощта на тази музика. Барабаните сякаш кънтят от Преизподнята, а многобройните рифове наистина имат потенциала да подпалят ушните ви канали. Интересният аранжимент на песните не ги прави кой знае колко трудносмилаеми, а само по-силни. Въздействието на записа над съзнанието е огромно - внушителна и прокобна атмосфера. Толкова вещи се оказаха тези норвежци от Pantheon I. За това, естествено, си има обяснение - не говорим за хора, които творят от вчера, а за опитни и пълни с идеи персони, които знаят как се правят нещата. Всеки един от тях е участвал в поне три банди, където е имал златната възможност постоянно да развива стила и уменията си. Две години след силния “The Wanderer and His Shadow”, те директно накараха цветята да увехнат, листата да опадат, а облаците да закрият слънцето с “Worlds I Create”. Един добре замислен и осъществен проект. За да не мога да спра да слушам това нещо, наистина трябва да е изключително. Мисля, че абсолютно всеки фен на екстремната музика, независимо на кое нейно направление е почитател, трябва да му отдаде заслуженото. Плочата тепърва ще се доказва, а вие хванете и я чуйте. Знайте обаче, че веднъж щом ви е погълнала, няма да ви изплюе. Живото доказателство за ренесанса на блек метъла!