Четирите години между появата на “Njord” и предшественика му бяха напълно достатъчни за норвежко-немския състав, за да може днес феновете да гледат на любимците си с други очи. Имената на съпрузите Liv и Alexander Krull отдавна не са случайни, но тазгодишните плодове на труда им в рамките на една все още зелена (макар и световноизвестна) формация като Leaves’ Eyes доказват на дело тяхното съвместно музикално-творческо израстване. Преди време станахме свидетели на прекрасно концертно изпълнение, включено в DVD-то “We Came With The Northern Winds”. Лайв записът оповести предстоящия албум на шестимата, а днес, когато неговата поява е факт, вече нищо не е същото както за бандата, така и за почитателите на симфоничната музика въобще.
Със своя трети опус интернационалният секстет се отправя на ново пътешествие из страниците на митовете и легендите на Севера. Благодарение на техническите умения на Alex, звучащите с плътен и кристално чист звук композиции са прекрасно развити и се разгръщат масивно, което неминуемо оставя слушателите запленени от финалния резултат. От своя страна той е допълнително обогатен от участието на белоруския симфоничен оркестър Lingua Mortis, дирижиран от самия Victor Smolski (Rage). Концепцията на албума представлява един свободен преглед на нордическото историческо и митологично наследство. Дуетът между яростните крясъци на Alex и омайните песнопения на сирената Liv Kristine се допълват от хоровите аранжименти в заглавната песен, посветена на бога на моретата и ветровете. Не липсват и фолк мотиви, вплетени в акустичната балада “Irish Rain” и нежната интерпретация на класиката “Scarborough Fair”, звучно украсена от флейти и ирландски гайди. Звездата на записа е самата Liv Kristine, която никога преди не е пяла така емоционално и толкова сигурно в себе си. Тук тя възражда текстове, писани на осем различни скандинавски диалектични форми, които придават чувство за достоверност и рисуват мистични, студени, мъгливи пейзажи. Фините акорди на “Take The Devil In Me”, “Through Our Veins” и “The Holy Bond” са балансирани от по-дълбокия саунд на парчета като “Emerald Island” и “Northbound”, докато в “My Destiny” Liv разказва за кръвопролитното сражение при Малдон, разиграло се между англо-саксонци и викинги преди повече от хилядолетие. Зловещите динамични ноти бликат на талази от баталната концепция на “Ragnarok” от момента, в който прозвучава рогът на пазителя Хеймдал, оповестяващ началото на финалната битка на боговете, преди Мидгардската змия да задуши земното кълбо в една последна ледена прегръдка. Спокойният дух на “Morgenland” (или “Morning Land”) дава кратко време за глътка въздух, преди да бъде внезапно контраатакуван от величествения опус “Froya’s Theme”, посветен на едноименната богиня на любовта и плодородието. Най-сложната песен, писана някога от Leaves’ Eyes, е увенчана от тържествени припеви, тъпани, отчетливи струнни секции и величествени симфонични оркестрации – по ирония на съдбата, мащабната композиция звучи така, сякаш златните сълзи на богинята са вдъхнали живот на всеки звук, до който са се докоснали.
От друга страна, наистина са малко албумите, които след безспирен брой слушания могат да се похвалят с такава виталност, гъвкаво звучене и ярки музикални внушения, така че кой знае? Може би Leaves’ Eyes наистина имат някой могъщ партньор зад гърба си... Или просто най-сетне достигнаха момента, в който спокойно могат да представляват реална конкуренция на големите имена от днешната симфонична сцена. След албум като “Njord”, всякакви съмнения относно квалитетността на бандата могат да останат далеч в същата история, която все така продължава да вдъхновява музикантите да правят това, което най-добре умеят.
