Ако трябва да бъде направен кратък списък на най-влиятелните фронтмени в метъла, то той задължително ще включва имената на Rob Halford, Ronnie James Dio, Ozzy Osbourne, Geoff Tate, Bruce Dickinson, Blackie Lawless, Lemmy Kilmister и Udo Dirkschneider. Естествено, бихме могли да допълваме списъка, но гореизброените фигури са допринесли най-много за утвърждаването и популяризирането на хеви метъла.

Благодарение на дългогодишния стаж, имиджа и най-вече неповторимия си тембър, запечатан в култови албуми на Accept като “I’m а Rebel”, ”Restless and Wild”, “Balls to the Wall” и “Metal Heart”, Udo Dirkschneider винаги ще всява страхопочитание в метъл феновете. Немецът очевидно няма намерение скоро да се отказва от пеенето и продължава със златната си кариера, вадейки дванадесети студиен запис с U.D.O. Забележително число. Навярно много от вас ще кажат, че количеството не трябва да е за сметка на качеството и аз съм съгласен, но при тази банда подобни мъдрости не важат. Групата никога не е пораждала чувство на разочарование у почитателите си и няма дa го направи. С “Dominator” те пак ни поднасят висококачествено, класическо хеви. Епично, химново, с великолепни сола, на места и леко шегаджийско (например в осмото парче от тавата - “Devil’s Rendezvous”). Рифовете са образец за олдскуул китарен звук, продукцията е на добро ниво, а обложката сякаш е извадена от компютърна игра. Макар и да не изненадва с нищо, албумът е много добър и заслужава да бъде отпразнуван с приятели на по бира.

След като се случи голямото безумие - реюниън на Accept без Udo, не ни остава да направим нищо, освен да отбележим факта, че легендарният вокал поне не спира да ни радва с продраното си гърло, подарявайки ни “Dominator”. Диск, който ще накара и дъртите метъляги да се почувстват млади и да куфеят до безумие.