Норвежците Trail of Tears неслучайно се ползват със славата си на едни от големите експериментатори в тежката музика. Въпреки това, групата често остава незаслужено в сянка сред наплива от нови попълнения на симфоничната метъл сцена. Не може да се отрече, че малко банди в наши дни могат да се похвалят с толкова екстремни завои от симфоничен към чист дуум или дет метъл, преди да преминат към дебрите на атмосферичната готическа музика или да запишат някой и друг блек албум. Името на бащата на бандата - Ronny Thorsen, отдавна се превърна в символ на неспокойния му и вечно търсещ нови похвати музикантски дух. В резултат на това, към днешна дата Trail of Tears могат да се похвалят с пет незабравими творби, всяка от които притежава своя собствена идентичност и от които само една (в лицето на “Free Fall Into Fear”) може да бъде определена като стъпка назад. Наскоро бандата издаде и шестия си дългосвирещ опус, който не само, че се вписа в редицата на гореспоменатите, но и спокойно окупира лидерската позиция, що се отнася до качество, идеи, музика и каквото още ви хрумне – Trail of Tears отново са на линия и са готови да ви го поднесат на тепсия.

2009-та година за пореден път завари маестро Thorsen без наличен музикантски състав, с който да реализира новата си доза свеж замисъл. Благодарение на почти постоянните проблеми, които наложиха кардиналните смени на членовете, фронтменът отново трябваше да започне от нулата, за да извиси новото си отроче “Bloodstained Endurance” до висотата, която напълно заслужава. Още началните акорди представят носформирания музикантски колектив в окото на бурята от мелодет и симфоничност, изненадвайки с доволно количество врязващи се като с нож в съзнанието запомнящи се мелодии, главозамайващи аранжименти, рифови издевателства и едно от най-ярките вокални представяния в историята на бандата въобще. Самата Cathrine Paulsen, която феновете свързват с високо професионалното вокално изпълнение в една от най-емблематичните творби на Trail of Tears – “A New Dimension of Might”, отново е тук и изгражда голяма част от психиделичното въздействие на “Bloodstained Endurance”. Общо погледнато, албумът следва насочеността на предшественика си “Existentia”, като не пропуска да се издигне една-две класи над него по силата на нездравословно изпипаните песни и крайно шлифования звук, достигнат в Soundsuite Studios. Характерните оркестрации присъстват и в новата тава, която не е лишена и от любимите на Thorsen хорови включвания с леко готическо намигване, подчертаващи комбинацията между гърлените му вокали и високия, чист глас на Cathrine. Ритъм секцията вкарва точно толкова екстремна нотка, колкото е необходима, а експедитивните рифови атаки на двамата китаристи се структурират в рамките на отделни мелодични пасажи, като надграждат композиционния скелет на албума и превръщат всяка следваща песен в логично продължение на предишната.

Самият запис се състои от общо дванадесет абсолютно хитово и въпреки това сложно звучащи парчета, които рядко надхвърлят четириминутното времетраене. В същите кратки времеви рамки Trail of Tears по навик раздават щедро най-доброто от себе си, съчетавайки най-висококласните черти от дълбините на цялата си дискография – при все петте албума зад гърба си, групата никога не е звучала толкова убедително, опитно, свежо и разнообразно едновременно. Всяка композиция забива слушателя в земята чрез неочакваната симфо-мелодет нишка; клавирно-китарните пасажи досега не са се вписвали толкова болезнено остро и същевременно плашещо красиво, докато дуетното съчетание между Ronny и Cathrine коронова дванадесетте композиции по неочаквано въздействащ начин. С напредването на албума отличаването на конкретни песни като най-достойни става все по-трудно, но все пак няма как да не се споменат кандидат-психопатските мелодии на “The Feverish Alliance” и “Bloodstained Endurance”, брилянтното екстремно разгръщане на “In The Valley Of Ashes”, “Take Aim.Reclaim.Prevail.”, “The Desperation Corridors”, леката балада “A Storm At Will” и бонус тракът “Onward March The Merciless”, който отговаря най-точно на текущото настроение на музикантите – изобилно идейно, все така целенасочено и безмилостно всепомитащо.

Още с появата си, “Bloodstained Endurance” автоматично се превърна в шеста доза балсам за ушите и сърцата за всички, които дръзнаха да се потопят в новата страна от творчеството на норвежкия секстет. Шестият ключ към музикалната съкровищница на перфекционистите-експериментатори вече се появи на бял свят и единственото, което ни остава, е да се възползваме както подобава.