Свежарка. Това мога да кажа за доста сполучливия тазгодишен опит на брача србье (макар и все пак да ни е ясно балканските народи колко се обичаме, че да се наричаме “брача”) от Pero Defformero. След едно разкъсване на конците в групата и последвал реюниън, пред слушателите стои “Undergrand” – продължението на прекъснатото дело от 1995.
От визия, през текстове, та чак до звучене – всичко е шегаджийско, преминаващо в сериозно – по такъв начин, че и аз сам не мога да му хвана границата понякога. За голяма част от феновете на по-тежката музика ще звучи кощунствено да се смеси “нашенското, бе, онова, дето го презираме” (сиреч чалга като подвид на турбо фолка, српско) с опънатата жица и галопиращи рифове на традиционния хеви метъл. И признавам, може би известен скептицизъм ще е оправдан, макар че той само би лишил от едно ужасно смехотворно и усмихващо преживяване.
Инструментално пред нас няма нищо особено (въпреки използваното и доста широко лансирано относно Pero Defformero определение прогресив метъл) – стандартни рифове с ниска проба креативност, също толкова стандартни сола, които пък поне са добре изсвирени. От вокална гледна точка обаче идва изненадата, която би събудила всеки анти-чалга детектор в нас, любителите на по-тежката музика. И признавам, сигурно породено от подсъзнателни, хъм… инстинкти (?), чувството на недоверие се бе загнездило доста силно у мен. Едно връткане на албума и мнението се промени тотално. Още от началото на “Dosli smo do kraja puta”, след първоначалното учудване, Pero Defformero те хващат и събуждат чуденката “Защо, по дяволите, ми харесва цялата тая шегаджийска гавра?”
Този етап отмина, обаче. Няма какво да си говорим, несериозно и комично, събуждащо ухилени зелки или цъкащи езици – Pero Defformero сериозно разчупват едни граници, които бяха (да, бяха) доста спорни. Пробвайте да имате депресарски или напрегнат ден, след което да пуснете с бирата едно “Kauboj”, “Ferrari”, “Kako da ti kazem brate” или “Silvana”, пък да видим какви ще са последствията. Една допълнителна порция смях и забава винаги, ама винаги идва добре!
