Един от малкото албуми, които са не просто “яки”, “убийствени” или “къртещи”. Тези определения не подхождат на “Resplendent Grotesque”. Не могат да опишат ясно това, което човек чувства, слушайки втория <code>. Защото в някои случаи, макар и изключително рядко, зад онзи съвършено кръгъл и плосък предмет, наречен диск, се крие нещо огромно. Гениите Kvohst, Aort и Viper са успели да вдъхнат живот в своята музика. Да й дадат душа. “Resplendent Grotesque” е абсолютен и неоспорим шедьовър - албум, за който можем да говорим като за одушевен предмет. Произведение, което подканя фенове на разностилови направления в метъла да го чуят и да се влюбят в него. Показаното от триото в дебюта “Nouveau Gloaming” e съвсем нищожно, ако го сравним с настоящия запис, който е несъмнено най-качественото и съвършено нещо, постигнато в кариерите на тримата музиканти. Нито в Dodheimsgard, нито във Ved Buens Ende и останалите им предишни банди, те не успяха да достигнат нивото, на което е “Resplendent Grotesque”.

Макар и навсякъде жанра на <code> да е определян като пост блек метъл или просто блек, хората с усет към красотата в музиката, независимо какъв метъл слушат, би трябвало да харесат “Resplendent Grotesque”. Не се водете по заглавието на тавата - тук не говорим за гротеска, а за естетика. Всяка една песен се докосва до сърцето на човек и му въздейства по определен начин. Сега сте обгърнати в мрак, след миг вече изпадате в красива меланхолия, после се усещате агресивни. Нима истински стойностното изкуство не прави точно това - да ви накара да се замечтаете, да полетите с крилете на вдъхновението? Неоспорим е фактът, че осемте композиции в “Resplendent Grotesque” са като едно цяло. Те преливат плавно и не може да бъде определено коя е по-добра или по-слаба. Всичко е такова, каквото трябва да бъде. Рифовете са разчупени и хем внасят студена атмосфера, хем те привличат по някакъв странен начин. От сложно структурираните мелодии сякаш струи магическа сила. Появата на акустични прелести в “In the Privacy of Your Own Bones”, грубата сила на “Possession is my Medicine”, епиката на “Jesus Fever”, депресията в “I Hold Your Light”... всяка една особеност на “Resplendent Grotesque” доказва, че този албум ще остане във вечността. Вокалите на Kvohst изумяват със своята експресивност. Ревовете не отблъскват, не стряскат, а ни принуждават да направим асоциация с гласа на болезнено наранено същество, докато чистите партии са красиви и галят ухото така, както не много гласове в света могат. Текстовете са философски и е също толкова интересно да разшифроваш техните послания, колкото е неизбежно да завъртиш диска за шестдесет и трети път.

Каквото и да говоря, колкото и да кажа, няма да мога да опиша чутото достатъчно добре. Думите нерядко са излишни. Не е важно какво изричаш, а какво правиш. Затова вие направете следното: просто хванете “Resplendent Grotesque”, дайте му време, вникнете в музиката и ще преживеете това, което аз преживях. Невероятно е. В едно старо българско списание бяха написали за един друг албум, че е свръхзвуково пътуване отвъд реалността. Това много въздействащо съчетание от слова се отнася в пълна сила и за второто чадо на <code>.