Има една категория групи, нужна за оцеляването на металната сцена във всяка страна, която не е зависима нито от прекомерно подземните изпълнители, нито от силните на деня. Бандите в тази категория просто свирят музиката си, без да се врат в очите на никого, развиват често страхотните си идеи и акумулират съвършено уникален опит, трупат умерена популярност и регулярно, но неотклонно издават своите албуми, които достигат само до тези, до които трябва. Този тип групи се оказват може би най-здравата тъкан на националните сцени по света, която е и най-добър показател за това доколко стабилна е музиката в дадена страна, без наличието й непременно да значи повече изпълнители от световен мащаб и с масова популярност.

Такива впечатления съм добил за Полша, например. Не може да се каже, че на повърхността на метъл музиката там плават твърде много банди, а това се отнася и за дет метъла в частност. Ако споменем Vader, Behemoth, Sceptic, Hate и (най-много) Decapitated, за доста хора това ще изчерпа дет представителството на страната. Жалко е, като се замисли човек, колко много групи си остават неогряни от топлата обич на феновете, при положение, че често се справят не по-зле от изброените по-горе. Истината е, че описаната категория групи в Полша вирее бурно и непреклонно от вече доста години и това е причината да говорим за “полски дет” и същевременно много от нас да не се сещат за повече от три-четири групи в тази графа.

Бандата, за която следва да ви разкажа по-надолу, логично, се отнася към въпросната категория. Името й е Mortis Dei (Божествена Смърт или Смърт на Бога, ама това са мои тълкувания) и преди известно време стана поредния повод да се замисля що за жестока музика може да остане непозната за метъл масите и все пак да не е нито дебют, нито от някой гараж. Тези петима юнаци са практически на сцената от 1992 година и досега, съществувайки на прага на възможното, са издали четири демо записа, един сингъл и три дългосвирещи албума, последният от които излезе тази година под заглавието “Last Failure”, без да вдига много шум. Аз обаче смятам да поправя това, доколкото ми е по силите.

Тук иде реч за лишен от всякаква претенциозност и изсвирен с отчетливо европейски маниер дет метъл, в който нищо не е самоцелно или прекалено. Нито мелодиката и атмосферичността, нито тежестта и бързината идват в повече и всъщност високото качество на “Last Failure” идва именно от умереното смесване на тези елементи. Подобна мяра е характерна черта на много от стойностните албуми в екстремния метъл и особено много отива на група като Mortis Dei, която просто иска да покаже всичко, което умее, без да парадира или експериментира излишно. По този начин се появяват както тресни като “Intoxicated”, способни да удовлетворят и най-побеснялата концертна публика, така и внушителни инструментали като “Empty Spaces”, което се оказва едно от най-надъхващите парчета в плейлиста ми от доста време насам.

Особено показателен за скромността и изцяло творческите намерения на Mortis Dei е фактът, че на тяхната MySpace страница могат да бъдат чути и свалени (!) всички техни студийни записи, което заслужава уважение. Веднъж чули ги, феновете на европейския олдскуул дет лесно могат да припознаят тази банда като свой нов любимец. А “Last Failure” е всичко друго, но не и провал, и е по-скоро съвсем логично продължение в тяхната дискография, поредна крачка напред и нагоре, която, смятам, не е редно да остане неоценена.