Ако бяха минали само още няколко секунди, щях непреклонно да заявя, че е изтекла цяла вечност. А всъщност, когато погледнах часовника, минали бяха едва тридесет и три минути…
Във вечността на този половин час аз присъствах на унищожението на човешката раса и пълната разруха на света, който познаваме. Бях свидетел как една остаряла и прогнила система издигна своята последна армия на отчаянието в опит да се защити от неизбежните сили на Прераждането. Тотално изтребление и Армагедон, но после… Кълновете на новия живот отново пробиха сред отломките и гнилоча, давайки път на едно по-хармонично човечество, на Новата човешка цивилизация. Бях свидетел на всичко това. Тридесет и три минути.
Истински научно-фантастичен епос - фикция, илюзия, утопия или дори предсказание – ще го намерите из книги, филми или картини. Аз обаче го открих в музиката от албум, озаглавен “Abolishing the Obsolete System”.
Представен на света от 23-годишния индиец Vishaljit J. Singh, този запис се явява първото дългосвирещо творение на формация, наречена Amogh Symphony. В нея Vishaljit има основно значение, като написва и изпълнява партиите на китарите, баса, по-голямата част от барабаните и перкусиите, кийбордите, семплирането, миксирането и мастеринга, а се занимава дори и с разпространението и мърчъндайза на албума и групата. Едва ли не абсурдно широката гама от музикални влияния, които той описва - от класици като Вивалди, до китаристи и композитори като Steve Ray Vaughan и Steve Morse, от светци на техничния китарен метъл звук като Rob Jarzombek до икони на фламенкото като Пако де Лусия, от идоли на световния прогресив метъл като John Petrucci до транс формации като Infected Mushroom, купища джаз, симфонична музика и електроника - множеството му роли в Amogh Symphony и самостоятелната му кариера като музикант ни дават да разберем, че създателят на този албум е богата творческа личност, амбицирана и очевидно способна да рисува детайлни, пъстри и внушителни звукови картини – точно такива, каквито “Abolishing the Obsolete System” разкрива пред нас. Едва седем (или цели седем) са композициите в този албум, а са побрали в себе си толкова много съставки, всяка от които ме кара да мисля и чувствам в различна посока.
Неизбежно за всеки слушател още след първите минути на “Abolishing the Obsolete System” е впечатлението за безкрайното разнообразие в музиката на Amogh Symphony. Преди описанието, което следва да направя, е желателно да кажа, че ако сам бях прочел нещо подобно преди да чуя албума, никога нямаше да си го пусна от чист ужас пред стиловата перверзия, която вероятно ще се изсипе върху мен. Затова, моля, следващите редове служат единствено за ориентация.
На първо място, в тъканта на принципно основния за албума прогресивен дет метъл са вплетени значителни количества джаз, който намира всевъзможен израз във всички форми, елементи и съдържания на песните. Второто нещо, което прави впечатление в композициите, е сериозната електронна доза – динамичният футуристичен пейзаж е логично прошарен с множество ефекти, синтове и дори брейкбийт. Не на последно място стоят и отчетливо индийските етно мотиви, вкарани ту като мътен напев някъде в далечината, ту под формата на струнен инструмент, пеещ по начин, типичен за родината си и вмъкнат сред другите партии, сякаш паразит. И всичко, изброено до момента, ведно с математически изсвирен, перфекционистки прогресив дет, следващ най-добрите традиции на жанра.
В тази връзка, търсейки отговор на въпроса “Откъде идват традициите на прогресивния дет метъл?” и връщайки се на джаз елемента, съдържащ се в музиката на Amogh Symphony, неминуемо се натрапва паралел с едни от знаковите групи на дет метъл сцената – Cynic и Atheist. От една страна правя този паралел като чисто сравнителна характеристика – да оставим времената, в които трите формации творят, да оставим влияние и популярност. На съвършено музикално ниво Amogh Symphony са поне толкова, колкото са и Cynic или Atheist, като уточним, че първите притежават повече влияния над музиката си, чисто количествено и времево в рамките на албума свирят по-малко метъл и че почти изцяло им липсват вокали. Затова, от друга страна, правя паралела, защото при едни по-различни условия и в един по-различен (или предишен) свят Amogh Symphony можеше да са на мястото на другите две групи също толкова успешно. Но казано в друг контекст, защо днес и при сегашните обстоятелства именно творци като Vishaljit да не се окажат вдъхновителите на един също толкова значим тласък в развитието на екстремната музика, какъвто Cynic и Atheist дадоха преди 16 години? Защо не?
В този ред на мисли и отговаряйки си сам, банди и албуми като този, които до такава степен грабват вниманието ми, често ме навеждат на въпроса за това накъде и как върви съвременната метъл музика, в частност дет метъла, гледайки от позицията на малко известните изпълнители. За някои, тези малко известни изпълнители, които могат да окажат съществено влияние върху сцената, са гръмовно набиращи популярност гаражни банди от САЩ или Англия, например, които, поради страхотния си талант и оригиналност в рамките на има-няма година, минават през кориците на всички големи метъл списания и продават милиони копия от музиката си. За други от значение са групите, които с години трупат опит и авторитет и така налагат определени тенденции в металния звук занапред. За мен, обаче, най-голям творчески потенциал, винаги готов да избухне и да задвижи тромавата маса на тежката музика в нова и перспективна насока, притежават именно бандите и изпълнителите, идващи от затънтените и малко изследвани кътчета на музикалното земно кълбо. Преди две десетилетия такъв е случаят с Celtic Frost и Швейцария, преди горе-долу пак толкова време такъв е случаят и с бума на скандинавския блек и дет, които идват от непознати дотогава музикални дестинации, наскоро ви говорих за Ulcerate от Нова Зеландия… Там, където сцената е слаба и трудно може да стесни кръгозора на музикантите си; където стандартът на живот е може би понякога малко по-нисък от този на големите световни сили и където чисто практически е по-трудно да развиеш творческата си натура; където не те пренасищат с информация и концерти и оставят глада ти да чуеш любимата група да те прави все по-верен почитател и музикант; е, там растат най-амбициозните таланти, които имат най-много мотиви да дадат всичко от себе си и да смаят света със своите способности и творчество. Такъв е случаят и с Amogh Symphony.
Това е и “Abolishing the Obsolete System” – продукт на скрит от късите погледи на камерите и суетата самороден талант. Смайващо детайлна и завършена картина на един научно-фантастичен епос, която кара да мислим за миналото, да оценяваме случващото се в настоящето и същевременно да чувстваме и дори предвкусваме бъдещето…
…на което, може би, бях свидетел. В тридесет и три минути.
