Вцепенение. Една безмълвна възхита, може би болезнена, но ужасно истинска, земна. Досущ като всичко преди него, "Fires Within Fires" – 11-ият студиен албум на Neurosis в периода на 30 стихийни години и три ясно обособени ери в творчеството им – е толкова стъписващ, така обезоръжаващ в колосалните си размери, че първоначално човек изпада в жестока и красива илюзия. Илюзията, че се намира някъде другаде – прекалено далеч и твърде високо. Това обаче се променя изключително бързо. Още със следващия чук, който се стоварва върху ти с огромен замах, със страшна тежест. Тогава го разбираш. Разбираш, че си точно тук, и то точно сега. И всичко е реално.
Макар да се намират в особената позиция на една от възможно най-митологизираните банди в историята, Neurosis също са реални. Всъщност що се отнася до всеки музикант, поставен в стереотипите на рокендрол лайфстайла, трудно бихме си представили по-истински, човешки настроени хора. Хора, посветили целия си живот, цялата си музика на болезнения стремеж към възстановяването на тънкия баланс в природата. И на човешкото в човека. Митологемите от своя страна имат две елементарни обяснения. На първо място е хипнотичният им стил, наподобяващ дълго пътешествие от онези, в които действително си някъде другаде и не спираш да се отдалечаваш в посока на неизвестното, без обаче да си помръднал дори едно мускулче в тялото си. Стил без аналог. Вторият момент е категоричен – респективно и широко известен – факт: Neurosis са навярно най-влиятелната група в екстремния ъндърграунд. Без Neurosis няма пост-метъл. Без тях нямаше да има и слъдж. Цяло поколение от ембиънт проекти дължи своя подем на Neurosis. "Fires Within Fires" е смазваща демонстрация на това как неговите създатели са пренаписали историята. И как имат емоционалния и идеен капацитет да го направят отново.
Последното се дължи на допълнителното обстоятелство, че всеки следващ албум на американците се явява едновременно продължение на предишния, негово тотално преосмисляне, както и поредното ново начало. "Bending Light" стартира репетитивно, същевременно много шумно, дисонантно, впоследствие минава през космическите синтезатори на Noah Landis, но ѝ отнема почти три минути, преди Scott Kelly и Steve von Till да заковат турбулентния основен риф. И се започва.
Противно на всякакви очаквания, това е навярно най-краткият Neurosis въобще. Той обаче е толкова интензивен и безкомпромисен във внушенията си, че реално не си способен да усетиш времетраенето му. "Fire is the End Lesson" и шедьовърът на "Fires Within Fires", епохалната "Broken Ground", правят така, че часовниците да спрат. А съзнанието се отпуска. Докато не полетиш. В тяхното творчество няма слаб момент – просто няма! – но "Fires Within Fires" е може би най-силният им епос от "Times of Grace" насам. Neurosis продължават да кървят. Кървят за любовта, за семейството, за природата и за звездите. Кръвта е толкова тяхна, колкото и твоя. Нашата кръв.
Защото всички ние сме Neurosis.
