Безспорно Korpiklaani са най-популярната фолк метъл група по нашите ширини. От 2005 година насам финландските любители на чашката не пропускат дванадесетомесечие, без да издадат поредния си албум. Честно казано, “Korven Kuningas” не беше от най-добрите им попадения, определено отстъпваше на първите три класики, звучеше повече като продължение на “Tervaskanto”. В точно това се таеше проблемът – музиката започна да става твърде еднообразна и предсказуема, затова и не знаех какво точно да очаквам от тазгодишната им творба – “Karkelo”. За мое щастие, още след първото слушане всичките ми подозрения се изпариха, албумът е страшно силен и “хващащ ухото”, запазена марка на Korpiklaani.

Предполагам, доста от вас са слушали първият сингъл към “Karkelo”, а именно отварящата песен в албума – “Vodka”. Това е и едно от двете англоезични парчета в тавата, всички други са на суоми. Както знаем, във всеки Korpiklaani албум има един тотален хит, в този е точно “Vodka”. Абсолютно издържана песен в стила на “Beer Beer”, “Let’s Drink” и т.н., перфектна за купони и пиянски вечери, самият текст ни подканва да алкохолизираме нашето тяло, няма лошо. Правят впечатление страшно красивите мелодии, които са вкарани в песните, посредством така характерните за тях цигулки, напомнящи ми за най-добрите им времена. “Uniaka” се превърна в любимата ми от албума - представлява балада с невероятно завладяващ припев. Първата асоциация, която правя, е с “Native Land” от втория им албум, също много любима песен. Композициите тук са по-дълги от тези от “Korven Kuningas”, рифовете са на много по-високо ниво, понякога самите китари правят водещата мелодия, което не беше характерно за предшественика на “Karkelo”. Личи си, че финландците са обърнали много по-голямо внимание на китарите и резултатът е много добър. Не мога да пропусна и петото изпълнение от тавата – “Juodaan Viinaa”, която е кавър на незнайния до този момент за мен финландски музикант Heikki Harma (Hector). Това определено е най-раздвижената и веселяшка песен в целия албум, още от първата секунда ще ви се доиска да си налеете една бира и да затропате по пода. “Konnin Kuokkamies” също се превърна във фаворит още от първо слушане, много красива музика и определено лъха на финландско отвсякъде; докато я слушам, се чувствам все едно съм на брега на някое от хилядите им езера.

“Karkelo” е един албум, който по никакъв начин не може да разочарова старите фенове на групата. Единственото нещо, което може да постигне, е да привлече много нови почитатели покрай излизането му. Наздраве!