Когато говорим за полската школа в дет метъла, две имена няма как да бъдат подминати – Vader и Behemoth. Първите постигнаха легендарния си статут по пътя на класическото, праволинейно развитие, а успоредно с тях предвожданата от Adam “Nergal” Darski демонична шайка премина през пълен цикъл на метаморфоза, експериментирайки в най-екстремните и безбожни дълбини на стила. Без да изненадват с нещо новаторско и неочаквано, Behemoth и в деветия си опус продължават да надграждат върху добре познатото шлифовано звучене, което изковаха през последните десетина години. На онези, които още не са се уморили да повтарят досадната мантра за изчерпване, повтаряемост и прочие небивалици, ще напомня, че бандата беше оригинална и основополагаща тогава, когато трябваше, а и до днес си остава една от малкото такива с напълно автентичен и разпознаваем изказ.

Докато предходните три албума следваха тенденцията да стават все по-брутални, все по-бързи и все по-музикантски, то “Evangelion” се явява стъпка встрани от тази крива на развитие. Забелязва се известно завръщане към златния период на “Satanica” и “Thelema.6” - композициите са станали малко по-бавни и не толкова показно техничарски, но за сметка на това изключително атмосферични, дълбоки и внушителни. Не липсват и близкоизточни мотиви, но те са дотолкова добре втъкани в целостта на песните, че не изпъкват като нещо екзотично, а напротив – сливат се в едно с хомогенната тресня. В този ред на мисли, новият запис не е от най-директните и лесни за асимилиране, което не му пречи да е едно от най-концентрираните и въобще важни издания за настоящата година. Злокобно епични както винаги, макар и този път някак по-уравновесени, поляците не си позволяват компромиси.

“Ударна” и “ураганна” са твърде шаблонни определения за бичкия като “Daimonos”, с която започва 40-минутното зверство. Веднага ни заливат изпълнените с патологична злост литании на Nergal - по-вманиачен от всякога, сякаш по време на записите е бил обладан не просто от легион демони, както обикновено, а от цялото адско войнство наведнъж. По-кратката “Shemaforash” с вилнееща, неумолима агресия вика картини на горящи църкви, обругани свещени символи, принесени в жертва християни и тем подобни красоти. Тук блести и геният на Inferno, чиито светкавични бластбийтове открай време са едно от най-силните оръжия на състава. “Ov Fire And The Void” на свой ред се очертава като сигурен бъдещ химн – съвсем явен реверанс към класическата ера на Behemoth със запомняща се мелодия, разчупен ритъм и тонове емоция. “Transmigrating Beyong Realms Ov Amenti” започва с опустошителен риф, прерастващ в поредица от майсторски инструментални изстъпления. Като цяло една от най-техничните пиеси тук, тя иде да покаже, че винаги когато поискат, Behemoth могат да свирят като изтървани. Редуваща бавни, прокобни пасажи с френетично блъскане, “He Who Breeds Pestilence” е образец за интелигентно екстремно музициране, наслагвайки пласт върху пласт идейно богатство. Същият похват намира продължение в “The Seed Ov I”, където отчетлив акцент пада върху някои силни откъси, а завихрящите се сред ритмовия водовъртеж сола посичат оцелелите след началния пристъп. “Alas, The Lord Is Upon Me” ненадейно сменя посоката, като ни запраща в бездната на своето величествено и нагнетяващо, почти дуумаджийско изложение. Може би най-бързото и свирепо парче в тавата, “Defiling Morality Ov Black God” въвежда поредната точка на обрат, бидейки най-близко до звука на “Demigod” и “The Apostasy”. Закриващата албума “Lucifer” без усилие се нарежда сред най-умопомрачително могъщите епопеи, създавани някога от групата. Мачкайки съзнанието бавно и неумолимо, тя постепенно превръща слушателя в безпомощен наблюдател на сблъсъка между първични, неназовани сили, след който битието остава променено из основи.

Незнайно как, Behemoth успяват хем да играят сравнително на сигурно, хем да вадят екстремна музика от най-висока класа. С поредната безупречна глава от погазващия всичко сакрално манифест четиримата продължават въстанието си срещу общоприетите заблуди и едно е несъмнено – силните ще бъдат наречени лидери, а робите ще служат.