Маркетингът е увлекателна материя. Може да се научи много за човешката психика, или по-конкретно – как тя се използва срещу консуматора. Което е подло, но интригуващо. И е чудесно, че има хора, които го изучават, но явно някои от тях са били заети с редене на пъзели и на редички от домино по време на лекциите за приложение на материята, иначе нямаше да стигнем до абсурдни ситуации като тази.

Директно към авторите: пичове, сменете си шибаното име. Да, името ви е бранд – разпознаваемо. Това оправдава амбицията да го запазите. Но понеже е бранд, то е автоматично заредено с порция очаквания, които вие доказвате, че не искате да оправдаете. Когато за пореден път сервирате нещо толкова извън-стратосферно различаващо се от нужното, вие пикаете на тоя бранд. А същият не е какво да е, а име, превърнато в частица от дефиницията на цял един жанр! И си позволявате да сменяте въпросния жанр?! Че дори бат‘ Ставри комбайнера от Дедево може да ви каже, че това е слабоумен ход! А човекът дори не е завършил средно образование!

Укротявам напълно оправдания си бяс за момент и казвам нещата такива, каквито са: записите тук не са зле, стига да харесваш синтезиран псевдопоп с китари. И ти, драги читателю, едва ли за това идваш тук, предвид името на скъпата ни страница. Но все пак братовчедка ти, по-малката сестра на съседа ти или обърналият резбата чичка от съседния двор може точно това да харесват. И лошо няма – критиката е далеч от съденето, а за всяко нещо си има ниша. И следователно съдържанието на “Confessions” би се харесало. Положението не е идеално, но шайката за първи път остава на улицата и се справя почти сама, и това си личи. Но пък поне донякъде са искрени и не се мъчат да ни повръщат клиширан метъл в ушите. Вместо това сервират амалгама от вбесяващи сегменти, но няма смисъл да се вдавате, защото не е метъл, нито рок. Но си струва да се вбесиш за името. Име, което нямат право да ползват за такъв жанр. Гнусно е. Щото какво прави човек, след като The Unguided му се струват слаби, а Sonic Syndicate нямат общо със себе си? Ядосва се, защото ако целият този фарс не се беше състоял, може би щеше да просъществува една ценна група и всичко да е наред. А много от нас не биха отказали такава привилегия, защото този тип групи почти ги няма – само имитатори. Дори The Unguided в известен смисъл имитират миналото си, върху което трудно се коментира. Но по същество: ако сте дошли за метъл, не ви трябва да слушате този албум, защото той няма не прилича на нищо. А както е казано и преди – китари рок не правят. Въпреки това, ако случайно си падате по свръх-елементарен, модерен, дъб-техно звук – пробвайте. Но дори да ви допадне, отбележете някъде, че тия трябва да си сменят името. Защото като смениш хората, аудиторията и стила, за какво държиш името?

Още едно такова изпълнение и вече категорично хората ще отпишат състава. Ще са абсолютно излишни и сами ще са си виновни, защото ще е поредният автогол. Което изначало звучи жалко, но после пък се сещаме – заслужиха си го, че и с фенерче в тъмното си го търсиха.

За финал, отново директно: като ще започвате отначало, направете го както трябва. Сменете си шибаното име.