Новият Shining вече е при мен, дни преди да излезе (макар че излиза от месеци, а официалните му издатели oт Season Of Mist мълчат за крайната дата). Пак преди месеци изтече обложката на албума в нета и ме изпълни с надежда, че ще чуем онзи Shining, който покори сърцето ми преди четири години, когато слушах за пръв път техния "Within Deep Dark Chambers".

Така... Новият албум, който преслушвам от два дни, обаче, вместо да ме изпълни с телешки възторг относно качеството си, първоначално ме разочарова. И то до такава степен, че направо ми идеше да се разплача... (главно предвид скорошното им посещение на родна земя - все пак това турне ще промотира именно ТОЗИ албум). Пуснах записа и зачаках... Започна първата песен, "Vilseledda Barnasjalars Hemvist". Бясно темпо, леко трашърско - Мейхемски риф, последван от ядосаните вокали на Niklas. Атмосферата, явяваща се в депресивната рифовка, която свиреше фоновата китара, ме накара да се заслушам, което значи, че албумът в крайна сметка не беше за изхвърляне. Към третата минута вече знаех, че ще е доста силен. Второто парче, "Plagoande O'Helga Plagoande", вече ме отвя! Невероятен първи накъсан риф, силно влияние от по-старите им неща, страхотни вокали. По средата Niklas вече ПЕЕ чисто! Доста ме изуми и макар да го намирам за леко комерсиален ход, насочен главно към хората, правещи преход от по-леките "тъжни" музики, ми допадна. Много вярно пее момчето. "Krossade Drommar Och Brutna Loften" започна като Metallica и продължи в духа на последната тава на Emperor. Ужасно, наистина останах крайно разочарован от нея. Но дали заради саркастичния характер на вокала, дали заради странните композиторски решения - не знам, но именно тук е и най-красивата и тъжна част от “Klagopsalmer”. Обсебващо. Докато не се появи отново глуповатият ала Dream Theater-ски помпозен риф! Гадост!!! Следващата песен започна като взета от последния Mayhem, за да прерасне в най-добрата за целия албум (като изключим последната). "Ohm - Skoj Att Leva" представлява акустична интерлюдия, много добра. Обаче като заговорихме за шестата композиция - близо 17-минутната "Total Utfrysning", нещата вече започват да си идват на мястото. Дали Shining не целят да правят точно това? "The Eerie Cold" закриха с невероятната "Claws Of Pedition", в "Halmstad" го направиха с "Neka Morgondagen" и сега - с тази. Неземна, атмосферична, крайна, безкрайна... каквото и да напиша за тази песен, ще е малко.

Новият албум на тази критично оплювана и хвалена шведска банда обаче ме върна точно там, където ме завари - аз продължавам да си чакам албум в по-стария тип. Многото сола, заменящи досадните джаз моменти от предишния албум, не ми се нравят, но това е крайно субективно мнение, защото съм фен на групата от доста време. Какво да ви кажа... може да ми става навик, но: Shining are dead, long live The Shining.