I Prevail се изказаха за първи път през 2014-а с EP-то “Heart Vs. Mind”. Освен чудесна, амбициозна концепция и страхотен арт, в това първо издание те демонстрираха какво разбират под собствен стил. Дори за момент не са претендирали за нещо ново, а вместо това – за качество, което успяха да докажат. И две години по-късно идва време за първа пълна изява с “Lifelines”.

Стилът на групата се разкрива в смесица от много, дори твърде много жанрове. Но процесът е извършен умерено, както например при A Day to Remember – неусетно и плавно, а не в прогресивен смисъл. Освен очевидно тежките сегменти, има немалко модерна поп философия в чистите вокали, а някои парчета дори достигат до пънк. Положеният труд показва резултати, тъй като всичко показано звучи добре. Големите позитиви са в енергията и амбицията, с които групата осезаемо борави, а те са преведени в ударни сегменти (които дори невинаги са припеви) и надъхващи рифовки – като изключим абсолютно ненужните две балади, едната от които е преработена версия на песен от ЕР-то. Отвъд това, безкомпромисният хит е “Scars”, до която никой от другите тракове не успява да достигне. Един хит обаче невинаги си струва 40 минути: немалко пълнежи или тракови композиции, които други преди теб са правили (при това преди десетина години).

Въпреки всичко, албумът е приятен. Характеризира се като преобладаващо мелодичен, а контрастът между дрезгавите крещящи вокали и меките чисти такива остава в паметта. Текстовете, концептуално и изразно, са на много по-ниско ниво от показаното в “Heart vs. Mind”, но за сметка на това – много по-добре слети с композицията там, където преди имаше леки разногласия. Друга разлика между двете издания е, че “Lifelines” е сдържано продуциран и не звучи като несигурен опит.

Впрочем опитът е нещото, което тази група показва – натрупан за кратката пауза от две години. Да, “Lifelines” може да се похвали с един хит и няколко парчета с потенциал, но предшественикът му беше показал само намерения. А амбицията все още се усеща и ако бандата успее да я консервира, твърде вероятно е не след дълго да издадат труд с доста повече попадения. А на сцената на западния метълкор такива все по-често липсват, заради по-скоро риторичната работа на лейбълите там. Това е и най-голяма заплаха за групи като I Prevail – те са насъщни, и като такива лесно могат да се приемат като достатъчни. Но това зависи от тях. В цялост, този дебют не заслужава пълно внимание, но “Scars” трябва да се чуе. А оттам, ако ви допада – има още.