Мамка му, спомени липсват от времето, когато последно е било толкова лесно да куфееш сам. Пък и с приятели! Вероятно от 2009-а, защото същата все още раждаше албуми, еквивалентни на уроци по темата. Или поне така спомените украсяват издания като “No Regrets” на Dope. И да, беше толкова отдавна. Но такива групи няма как да се забравят.
Противно на очакванията, през 2016-а може да се звучи както “едно време”, без да е нелепо, а дори напротив. И най-интересното е, че не връща назад, а просто си звучи силно и днес. А малко състави са способни на подобни подвизи. Вярно е: далеч не всеки ще оцени този тип работа, защото аудиторията с годините сякаш измря, или свикна с други, по-лигави ежедневия. Но “Blood Money” (за щастие – Part 1!) е доза бруталия, която беше повече от очаквана. Тя беше нужната доза.
Няма време за почивка, но има време за простотийка, изразена в напълно излишно, но типично интро, което по-скоро ще усмихне феновете. После се продължава с тежест, която безсрамно ползва модерната техника на времето ни, за да звучи по-добре от всякога. “Секс, наркотици, оръжия и кучки – Бог прокле всички ни.” – как да се изкаже по-правилно в такава рамка? И таман уж свършва и следва надскачане с “Shoulda Known Better”, която веднагически се паркира като една от най-добрите песни на групата досега. Макар че след нея следва една свръзка, която малко убива насъбралото се щастие, но от такива автори може да се очаква всичко друго, но не и перфектност. Продължава се разкритието на вдигната доза мелодичност, смахната и силна обработка и лигави истини. Здравата омраза и ярост се развилняват все повече и повече в конвой от поредни хитове, които в един днешен плейлист стоят като блян. Разочарование? Да, бе, има място към края и за такива неща. А те са преведени в комплект по-депресарски тракове (също типично), които не че не са добри, ами просто разграждат всичката позитивно изградена негативна енергия в по-негативна. Реално, колкото по-надолу в листата се слиза, толкова по-леки стават композициите, но дори за момент не се губи правилният усет. Неминуемо първите парчета ще се въртят повече, но и за вторите ще се намери място. Защото стореното е направено с извратена, но значима любов, отношение и непукизъм, а това е комбинацията, която роди името.
Страхотно е да си пуснеш албум на банда след толкова много време и те да са същите по неопределим начин. По-опитни, еквивалентно мъдри (доколкото стойност има в такова твърдение), по-малко резки, но все така агресивни. И тежки по онзи сладък начин, който премахва срама, и си куфееш сам с кеф. Постното, но ценно заключение:
Dope са група.
Група, която не е изневерила на себе си и феновете, дори след толкова години.
Група, която издава страхотен албум през 2016-а.
Бъдете като Dope.
