Спомням си лятото на 2006 година - едно наистина горещо лято, като всяко друго. Спомням си и един албум, който с излизането си ме омагьоса със своята студенина и меланхоличност, всичко беше толкова контрастиращо с горещината извън стените на апартамента ми. Става дума за, смея да твърдя, гениалния “Above the Weeping World” на финландците Insomnium. Защо въобще ви споменавам това? Три години по-късно се сблъсквам с дежа ву, изпитвам същото чувство, което изпитвах, слушайки онази невероятна финска творба. Този път, обаче, става дума за французи. Те винаги са били най-големите експериментатори в метъла, както и големи техничари. Е, Fractal Gates трудно могат да се причислят към някои от тези. Напротив, очаква ви нещо по-простичко, обаче адски емоционално. Говоря за онзи, хубавия мелодет, където има атмосфера, замечтаност и много меланхолия, където има искрена музика. Не се срещат толкова често нови групи, които да дълбаят в дебрите точно на тази разновидност на мелодета, която аз ще нарека формално “атмосферичен мелодик дет метъл”. Но не е важно определението на музиката, а това какво ни носи тя. Fractal Gates се създава по идея на двама от членовете на Inborn Suffering (невероятна млада дуум група) и явно момчетата съвсем не са желали да се отърсят от красотата и тъгата в тази музика, защото в “Altered State of Consciousness” имаме налице точно това. Албумът е страшно хипнотизиращ, поне на мен ми влияе така. Очаква ви едно психеделично пътуване в света на неземното и космическото, което ще ви откъсне за 50 минути от тази планета - нещо, от което всеки се нуждае.
Тавата започва с “Visions I” – близо минута и половина хипнотизираща музика, идваща от Вселената. Албумът притежава още четири части от тази хипноза, като са разпределени между песните много успешно и пасват идеално на атмосферата на целия запис. Първата песен, с която се сблъскваме, е едноименната “Altered State of Consciousness” – още тук си личат шведските влияния във Fractal Gates и макар композициите им да не са чак толкова близо до гьотеборгския стил, все пак има доста препратки към него. В песента се редуват по-бавни и по-бързи моменти, като накрая се откроява едно много въздействащо кратко соло. “Gates to Nebula” е страшно красива песен, една от любимите ми в албума. От водещата китара лъха невероятна меланхолия, а рифовете са стегнати и предразполагащи към куфеене. Миксът между тези две неща дава невероятен резултат, както сами бихте се убедили. “Inertia” е третата композиция в “Altered State of Consciousness”, притежаваща една изключително атмосферична част в средата си, която сякаш отделя душата от тялото ви и ви отнася някъде другаде, някъде в необятното. Трудно е да се опише магията, която струи от струните на тези талантливи французи. Следват “Immersion” и “The Eclipse”, две перфектно издържани мелодет резачки, отново показващи страхотните възможности на Fractal Gates в композирането на такава музика, която звучи толкова искрено към слушателя. Sebastien Pierre се отличава със страхотен глас, прилягащ на инструментала. Липсва използването на каквито и да е чисти вокали, но за това пък в много от песните е пълно с шептящи слова, напомнящи ми на добрите времена на In Flames. Дойде време и на моя личен фаворит в албума – “Skies of Orion”. Каквото и да кажа за тази песен ще е малко, всяка нота, всеки звук е божествен. Рифът, който започва от 0:42, сякаш е изваден от най-добрите времена на Septic Flesh, пълен слухов оргазъм. Всичко това е последвано от най-мрачната и агресивна композиция в цялата тава, а именно “The Encounter”. Атмосферата в песента определено отговаря на нейното име. Последните два трака са “Illusional Dementia” и “Departure”, като втората се отличава с доста прогресив рок фрагменти и притежава страхотна лирика:
Afraid to suffer
I can't be
Afraid to slumber
I can't leave
There forever
I can't be the same since I'm gone
Since I'm dead
Просто казано, но пораждащо много въпроси… Никакви въпроси, обаче, не си зададох аз, след като отделих време да чуя тази истинска находка. Единствено исках да слушам албума отново и отново, и така с всяко ново слушане разбирах колко перфектен е “Altered State of Consciousness”, с всяко слушане откривах нови и нови неща, които бях пропуснал в захласа си предишните пъти. Ще ми се догодина да чуем и наследника на настоящия опус, защото групата е абсолютен диамант.
