Моля, отделете няколко минути за това, заслужава си. Не всеки ден се случва да се пише за трип-рок артисти, както обичат да наричат себе си и голяма част от новото си творчество холандците от The Gathering. Те се отличават с характерното си звучене и изключително лоялната си фенска маса. Това за незапознатите. Запознатите са наясно с настъпилите промени в десетия им албум – а именно приключването на съвместната работа на групата с култовата им фронтдама Anneke van Giersbergen. Тя положи началото на ново звучене за The Gathering, изваждайки ги от клишетата на дет/дуума и превръщайки ги в това, което са. Разкошни времена, изпълнени със смели експерименти и много чувство в музиката. Краят на този период без съмнение оставя тъга, но и много благодарност за стореното. “The West Pole” се явява албум на музикантите от The Gathering, с ударение върху самите тях. Въпреки че има типичните ембиънт моменти, той е може би най-рок ориентиран от всичките им неща досега. Притежава пост-рок атмосфера, нещо нетипично, но доста сполучливо, смея да твърдя. Интелигентно решение на групата е да запише албума със солидно количество инструментали, без акцентът да се върти само около вокалите – това е, струва ми се, с цел възможно най-плавно да бъде интегрирана новата вокалистка - Silje Wergeland. Тя, от своя страна, също има поле за изява, като за дебют, и го оправдава, съдейки по положителните мнения от феновете. Гласът й продължава изконната идея за музика на The Gathering, като същевременно албумът не звучи като нещо вече изпято и изсвирено – достатъчно е да се сравни с предшественика си “Home”, който е подчертано мрачен и никак не китарно ориентиран. “The West Pole” е всичко друго, но не и мрачен албум. Той е по-скоро оптимистичен, като свеж полъх, предвещаващ бъдещето на The Gathering.