Не е лека задача да си една от водещите формации в може би най-силната метъл сцена на света и феновете да очакват от теб всеки път да надминаваш класиките си. Изумително или не, Eternal Tears of Sorrow някак съумяваха да правят тъкмо това години наред, следвайки собствената си артистична еволюция. Защо съумяваха? Ами, защото “Before the Bleeding Sun” бе творба с гениални пропорции, която няма как да бъде надскочена току така, дори от нов шедьовър. А “Children of the Dark Waters” несъмнено е такъв.

Новият опус е преди всичко различен. По-твърд, по-мрачен, по-бърз – накратко, по-екстремен. Така характерната за състава мелодичност е съхранена, но меланхолично-носталгичното начало често отстъпва пред агресията и устрема на песните. Клавирите са донякъде изместени на заден план, за да разкрият необходимото пространство за китарни престрелки и една радващо мощна ритъм секция. Както винаги, бандата демонстрира класа с немалко разкошни сола, умело вплетени в тъканта на композициите и допълващи очарованието им. С вълшебни гост вокали се отчитат Miriam Elisabeth Renvеg от Ram-Zet и Heidi Parviainen от Amberian Dawn, чиито включвания внасят приятен контраст и омекотяват иначе суровия изказ на момчетата. Въобще, имаме един твърде разнообразен запис - не толкова директен и определено по-труден за смилане, но наред с това невероятно богат и интересен.

Откриващата заглавна пиеса поднася първата изненада със своето бавно, тежко и симфонично звучене. Втора част на “Angelheart, Ravenheart” само по име, тя съвместява равни количества епичност и злост с някои съвсем явни препратки към специфичния саунд на норвежките икони Dimmu Borgir. “Baptized by the Blood of Angels” започва с грабващ риф и агресивно блек/дет набиване, неусетно кулминиращи в страхотен припев със запазена марка EToS. “Tears Of Autumn Rain” на свой ред е най-запомнящата се и хитова песен не само в албума, а навярно и в цялата дискография на финландците. Изящни китарни мелодии, ненатрапчиво омагьосващо пиано и простичък, но силен текст - комбинацията от всичко това буквално те стиска за сърцето и, без да пита, те отвежда в света на Eternal Tears of Sorow. Свят, обагрен от цветовете на вечна есен, в който вятърът заглушава нечии тихи емоции с шепота на изсъхнали листа... Една дума: красота! “Summon the Wild” ни връща в дебрите на мрака, като хвърля още нюскуул блек елементи в аморфната жанрова смес, само за да бъде последвана от нов контрапункт - спокойната, наситена с готик нюанси “Sea of Whispers”. Тук музиката далечно напомня на Sirenia, а прекрасните чисти вокали на Jarmo Kylmanen създават едно особено замечтано настроение. “Midnight Bird” е изключително динамично и разгърнато парче със своята обсебваща мелодична рифовка, ефирна интерлюдия и образцово инструментално надиграване между Jarmo Puolakanaho и Janne Tolsa. “Diary of Demonic Dreams” комбинира типични за бандата постройки с ефектна пауър метъл фразировка и един безценен лиричен епизод, вмъкнат като на шега в бездруго пъстрия звуков пейзаж. “When the Darkest Night Falls” се явява ударен и доволно атмосферичен преход към финалната перла “Nocturne Thule”. Детайлна, разчупена и същевременно пленително красива, тя дава живот на феерия от многопластови клавирни оркестрации, хорови партии и китарни номера, за да затвори тавата с онова чувство за неутолим копнеж, което ни е толкова познато.

Eternal Tears of Sorow правят рязък завой, но все пак остават себе си и отново предлагат едно от най-впечатляващите издания за годината. От една страна, групата заслужава адмирации за решението да загърби доказания, удобен стил за сметка на нещо ново и неизследвано, което крие огромен потенциал за бъдещо развитие. От друга, едва ли някой щеше да възрази, ако “Children of the Dark Waters” приличаше повече на култовия си предшественик... Но това са само приказки. Онези, които вече са се потопили в тъмните води на бездънното финландско езеро, най-добре знаят, че спасение от прегръдката им няма.