Всеки път, когато в медийното пространство се спомене името Eufobia, отвсякъде връхлитат вълни от хейтърски изказвания. Как успяват да си докарат тази реклама, няма как да знаем, но пък важното е, че малко хора могат да се похвалят с безразличие.
Eufobia са добре познати на родния метъл фен, че и не само. Без капка ирония можем да кажем, че това е една от най-успешните български дет метъл групи в момента. Изглежда без изобщо да им пука кой какво ще каже, музикантите следват ясна посока в развитието си, правят всичко така, както трябва да бъде направено, доколкото позволяват родните стандарти, и с всеки следващ опит скъсяват дистанцията между “нас и тях”, сиреч, българския метъл и световния такъв.
Тазгодишното издание без съмнение се нарежда на първо място по амбициозност в дискографията на бандата, неслучайно е и едноименно. “Cup of Mud” се появи на бял свят през 2011-а година. От тогава мина доста време, нещата се промениха. Eufobia също се промени, концептуално и музикално. Разликата между новия запис и предшествениците му е очевидна: квартетът ни поднася стилово най-разнообразното си творение изобщо. Това обаче не променя фундаменталния стил, който групата излъчва, и с който оставя оригиналния си почерк в изкуството. Дали ще са мелодичните моменти в “Graveyard” и “Liquid of Creation”, или прогресивните такива в “Devotion” и “Lust”, или пък цинично-бруталните във “Fat Sack Of Shit” и “Cyber Pervert”, няма никакво значение, защото всичко води в една посока. От другата страна с директен подход удря “Hater”, която, въпреки несъвършенствата си, с клипа си успя за месец да събере над 100 хиляди гледания. И това ако не е удар в лицето на хейтърите...
Освен сингъла “Hater”, на първо време особено впечатляваща е “Liquid of Creation” – кратка, ударна и мелодична – страхотно попадение, което показва перфектно как трябва да звучи една добра мелодет песен. Единственият ѝ негатив е, че трае само две минути, пък и забавя слушането на останалата част от материала, предвид необходимостта да се пуска отново и отново.
Забелязва се обрат и в изпълнението на вокалите. В “Eufobia” те са повече траш, отколкото дет, което придава особен чар на цялостното звучене.
В заключение, албумът никак не е лош. Похвално е старанието на музикантите да творят по свои собствени правила, без да се съобразяват с модерните тенденции.
