Американците са страшно добри в много неща, а когато заговорим за музика, не може да не споменем метъла. И по-точно траш метъла. Цяло десетилетие през 80-те и началото на 90-те години те бяха господари на този стил, създадоха го и го доразвиха, бяха конкурирани единствено от немски машини като Sodom, Kreator и Destruction… Зла участ, обаче, сполетя янките и след десетилетието слава последва един продължителен период на криза в US траша. Явно обаче, освен при жените, в метъла също се забелязва цикличност – победа /80s/, падение /90s/, победа /00s/? Да, този въпросителен знак е повече от излишен, при положение, че всеки малко по-запознат със стила вижда какво торнадо от траш банди вече се е оформило и изкоренява всяко съмнение, че САЩ са недостижими, когато говорим за такъв вид музика. Днешните протагонисти в това ревю носят култовото име Mantic Ritual и със сигурност пият много бира. Със сигурност издивяват и на класическите албуми на Exodus, Slayer, Dark Angel и Iron Maiden, защото им личи, че са много добри ученици, а когато имаш такива имена за учители, резултатът е убийствен. В случая резултатът се нарича “Executioner” и представлява дебютния албум на една млада група, за която тепърва ще се говори.
Още първата резачка - “Onе By One”, ще ви смачка тотално, а следващите десет ще ви довършат без никаква жалост. Е, няма такъв олдскуул траш, истинска магия правят тези пияндета, но най-важното е, че си личи какъв хъс и желание влагат в музиката си. Всяка нота звучи повече от искрено и точно на място, няма никакви пози от типа “нека да звучим олдскуул, защото така е куул”, момчетата са стопроцентови трашъри и са повече от отдадени в това, което правят. Целият албум звучи като единна сплав между “Bonded by Blood” на Exodus и “Kill ‘em All” на Metallica, но с немалка доза собствен почерк. Песните са енергични и бързи, а вокалите на Dan Wetmore те потапят незабавно в една осемдесетарска атмосфера, от която няма измъкване, докато не приключи и последната песен, която е една от фаворитите ми - “Next Attack”. Албумът съдържа и два седемминутни трака (“Black Tar Sin” и “Souls”), които ми направиха страшно впечатление със своята разчупеност, разнообразна рифовка и скорострелни сола. “Executioner” съчетава и много спийд/хеви метъл елементи, които придават на албума и голяма доза мелодичност, без да се губи агресията, която е заложена в него. Adam Haritan пък се справя повече от чудесно зад касите и макар да не предлага нищо нечувано и невиждано, успява да покрие абсолютно всички критерии за барабанист в спийд метъл група, свиренето му е много вариативно и стегнато. Да не казвам силна дума, но мястото на тавата е поне в Топ 5 на излезлите досега през тази година траш метъл албуми, дори е сериозен кандидат за челната позиция. Такива бисери не трябва да остават недочути и са задължителни за един истински метъл фен, ценител на истинския траш.
Едно е сигурно – “Екзекуторът” няма да пощади никой, дръзнал да се докосне до него. Надявам се повече хора да бъдат екзекутирани - повярвайте ми, струва си да умреш за такъв албум.
