Dreamtale са едно хронично подценявано явление в пренаселената с пауър метъл групи финландска сцена. За 15 години те така и не направиха погрешна стъпка и въпреки това признанието, което заслужават, продължава да им убягва, докато “батковците” им от Sonata Arctica например необезпокоявано лежат на стари лаври. Без видимо да страда от тази несправедливост, в седмия си албум секстетът от Тампере доразвива линията, очертана от досегашното му творчество и добавя поредния ценен фрагмент към него.
“Seventhian” следва успешната формула, предложена от групата още в дебюта ѝ: средно до бързо темпо на песните, висок емоционален заряд, заразителни припеви и мелодичен инструментал. Разбира се, не липсва задължителната доза почит към бащиците Stratovarius под формата на препускане по шеста струна и изобилие от скоростни китарно-клавирни престрелки с епизодичен неокласически привкус. Въпреки че вече многократно сме чували подобен музикален модел в различни интерпретации, тук той е поднесен с умение и увереност, които го отличават сред армията от банди, предпочитащи сляпата имитация пред оригиналната авторска мисъл.
“Dreality” ни посреща с приповдигнато настроение и ефирна фонова електроника – комбинация, която намира продължение в не по-малко енергичната “For Our Future”. Оттам насетне шаблонът се разчупва и композициите започват да звучат все по-разнообразно, макар и не толкова хомогенно. Поредно свидетелство за това колко много Rami Keränen обича Gamma Ray откриваме в “October Is Mine” под формата на директна препратка към класиката “Send Me a Sign”. Модерният хард рок привкус на “Picnic Inferno” пък приятно контрастира с мощните хорове и химновото начало в “Cabal Toyboy” и “Reality Reborn”, докато “True Life” ни връща в златната епоха на дебютния “Beyond Reality”. Интересно и достойно за уважение е решението на музикантите да не разводняват албума с каквито и да е баладични моменти – серията от ударни парчета продължава с бързашката олдскуул бичкия “Fusion Illusion”, танцувалния хит “Greenback Hunter” и острата социална сатира в клавирно доминираната “Moral Messiah”, чак до триумфално-епичния финал “Embrace My Scars”.
Със “Seventhian” Dreamtale наистина не надминават концептуалния шедьовър “World Changed Forever”, но се отчитат с поредния силно пристрастяващ запис, който се слуша на един дъх, а мелодиите му остават дълго в съзнанието. И при все че се появява в самия ѝ край, той с лекота се нарежда сред най-значимите пауър метъл издания за 2016-а година.
