Е, фенове на разложения звук, с риск да бъда безвъзвратно намразен, време е да се обърнем по-сериозно към Новото. Така щото то си дойде, че може и да ни подмине, а ние още да тъпчем на втежнен траш с дъх на застояло мазе. Не, последният никога нема умре, но не е единствен, разбирате ли… Започвам така, защото съм наясно какво извиква в главите на по-ортодоксално настроените думичката “деткор” и въобще всичко, що меси “кор” в името си. Аз, обаче, няма да ви говоря за нищо, дето да носи каквато и да е музикална стойност в себе си, така че дайте да минаваме по същество…

Деткорът затвърждава позициите си с всеки изминал месец, харесва ни или не. Все по-често излизат албуми, които обикалят земното кълбо и се оказва, че тази музика допада на металните глави, въпреки тъпите стереотипи. Тя е предостатъчно набиваща, мачкаща и караща те да издивееш, така че защо да си кривим душите? Аз не го правя и затова си позволих да обърна нужното внимание на едни младежи от САЩ, които се казват Oceano и ни дават много точна картинка на това къде е дет метълът днес. Или поне какво се опитва да стане една голяма част от него, но, съдейки по качествата на “Depths”, техния дебютен албум, успехът не е далеч.

Помните ли миналогодишния Whitechapel, бях ви писал за него? Ами, “Depths” звучи като неговото продължение, но още една стъпка напред от гледна точка на жанра. Същите дисонансно-адски рифове, изключително ниско настроени китари, набиващ като канго ритъм и звук, по-стегнат и от кози задник… Много ниско дране, смесено с високо врещене, щипчица болна атмосферичност – всичко е същото, но движението напред идва от няколко нови момента. Първо, групата съвсем успешно е избягала от клиширания брейкдаун, който толкова честичко лази дори по моите широко скроени нерви. Второ, всякаква форма на композиционни повторения е избегната из тринайсетте парчета на “Depths”, което е голямо постижение и за дебютанти, и за много стари и нови банди, без значение от вида метъл, който свирят. Третото и най-важно нещо е, че музиката в този албум е замислена с ухо за мелодия и динамика, което рядко можем да срещнем из средите на типичния брутален дет. Това може да се чуе в почти всяка песен – все така тежкият поддържащ ритъм си остава, какъвто сме му свикнали, но на неговата основа се градят пасажи, на които рядко ставаме свидетели, стига да можем да го признаем. Само чуйте заглавното парче, където ни обсебва шестминутната атмосферичност на Oceano, уникална, но и страшно тегава, чувана много рядко между двете ми изстрадали ушета.

Ако за деткора има надежда, тя е в групи като Oceano – вярно, това са все още техните ранни моменти, стилът като цяло още се гради, но независимо от това, “Depths” си остава напълно завършена и страшно качествена музикална творба. Да се боря с тесногръдите, няма да се мъча, но на останалите ще кажа – ако ви се слуша нещо тежко, ама наистина мачкащо, ако ви липсва малко различен подход от обикновено и не страдате от предразсъдъци, Oceano са вашите хора. Стана малко като евтина ТВ реклама, ама нейсе…