Близо три години след края на последния си кървав поход, злокобните шведски вестители на Апокалипсиса отново излязоха на горната земя и отбелязаха завръщането си така, както само те си знаят – със солидна доза стряскащи знамения, касаещи промените в състава на бандата през изминалото време, някой и друг безмилостно заличен божи храм, станал жертва на древната война с Мрака, и чисто ново, шесто поред Откровение, доставено ни лично с любезното съдействие на Necrophobic директно от най-дълбоките адски селения. Cъс силата на разгневени демони, завърнали се за редовната си опустошителна визита и предвождани от Tobias Sidegаrd, музикантите прибавят “Death To All” към вече познатите заглавия от дискографията си, превръщайки го в още един трън в очите на всички, дръзнали да се опълчат на мрачните наместници на Този, който всъщност е централна фигура в на пръв поглед неясната обложка на албума.

Точно това представлява “Death To All” – отражение на цялата агресия, натрупана от детаджийския квинтет от времето на последното му пришествие към днешна дата. Изцяло готови да изсипят прясна порция сол в откритите рани на човечеството, Necrophobic изграждат скелета на общо осемте нови песни по стария си запазен начин – със солидна основа циклични, пробиващи слуха рифове, блестящо обогатени от ревовете на самия Tobias. Сякаш като по магия, въпросната повтаряемост отново не e в резултат от музикантско изчерпване и липса на по-добри идеи, тъй като далеч не отсъстват цели отделени солови пасажи, ознаменувани от нечестивия китарен съюз между Sebastian Ramstedt и Johan Bergeback. Бившият член на Dismember пак не пропуска да демонстрира висока класа технични издевателства и редовно стоварва с чутовна сила редица мелодични сола, смекчаващи донякъде острото като бръснач звучене, властващо в албума. По силата на неписания закон на Tobias, блек нишката във вокалните му линии отново е налице, тук са и все по-дефицитните атмосферични забежки от успешната формула на “Hrimthursum”.

Косвенатa връзка между “Death To All” и предшественика му става ясна още с прочитането на заглавието на записа, което преди три години залегна в лирическата страна от интродукцита към Ледените Титани (както се превежда “Hrimthursum” от исландски). Прясната тава на бандата следва доволно точно същото музикално настроение с уговорката, че осемте композиции звучат дори още по-обединено и хомогенно. Текстовете на Tobias както винаги са насочени срещу всички недостойни и непросветени, както ги нарича самият той, прекарвайки душите им през богохулствените послания на началното дуо “Celebration Of The Goat” и “Revelation 666”. Следва ново бързо кръвопролитие в лицето на злобния рифов апотеоз “La Satanisma Muerte” и “For Those Who Stayed Satanic” - адският къс, превърнал се в сърцевина и олицетворение на целия албум. Заклеймяващите пророчества продължават да бликат от задушаващата китарно-мелодична сила на “Temple Of Damnation”, прекъсната рязко от гръмовната ритъм секция на “The Tower”. Контрастният финал настъпва с психиращи хорови припявания към изсвирената по класически еталон “Wings Of Death” и Нейно Величество “Death To All” – деветминутна композиция, условно разделена на две части. Докато коварно-екстремните акорди и злорадият смях от първата затихват, втората половина съпровожда прощалната мрачна процесия на Necrophobic под звуците на маршов инструментал с последни предупреждения, преди групата да потъне отново вдън земя на фона на завихрящото се през това време буреносно унищожение.

Пределно ясно е, че “албум на годината в жанра”, “най-технично изсвирена тава”, “най-иновативен подход” и редица други дилеми от този сорт тепърва ще има. Ако обаче си задавате въпроси, свързани с появата на най-безмилостната и зловеща творба до момента, “Death To All” ще ви ги спести от раз. Вярно е, че петимата музиканти от доста време не са демонстрирали нищо чак толкова новаторско чрез музиката си, както и че вече до голяма степен не залагат на техничарски еквилибристики. Въпреки това, всеки техен албум има достатъчно пълен потенциал да се превърне в шедьовър, издържан в най-висококачествения стил на вече установените шведски, че и световни дет метъл традиции, а с “Death To All” Necrophobic предоставят на своите предани последователи най-точното и безкомпромисно доказателство за това.