Холандската дет метъл сцена, макар и не толкова титулувана колкото американската или шведската, даде живот на немалко забележителни банди, а God Dethroned са сред най-достойните й представители. След шедьоври като “Boody Blasphemy” и “Ravenous”, мнозина биха се изкушили да свалят гарда, да си починат, да полежат на лаврите си... но не и God Dethroned, които с респектиращо умение не спират да вадят все по-идейни и изпипани тави.
В “Passiondale” четиримата продължават да доизграждат своя характерен стил, който не можем да причислим нито към класическия олдскуул, нито към поизтъркания гьотеборгски мелодет. Отново имаме технически безупречен метъл, този път с щипка мелодичност в повече, както и с известно влияние от класиците Bolt Thrower. Динамичен, агресивен и емоционално смазващ, с епично и същевременно изключително злобно звучене – такъв е “Passiondale”. Отдавна не бях попадал на творба, която толкова безмилостно да поглъща слушателя в себе си, обсебвайки въображението до степен на картинна правдоподобност. Холандците сякаш без усилие успяват да превърнат иначе клиширана тема като Първата световна война в опус на страха и болката, достоен за кошмарите на всеки, стъпвал някога на бойно поле. Тук няма възхвала, няма издигане на герои или идеали – само тягостно и параноидно, почти апокалиптично напрежение, което ни приковава към лепкавата от кръв, кал и барут действителност на Пашендейл. Цялото това непосредствено усещане произтича колкото от композиционните достойнства и бруталните текстове, толкова и от безупречното музикантско изпълнение. Албумът всъщност е доволно техничен, но това впечатление някак остава на заден план сред всичкия мрак, ужас и насилие, постоянно задушаващи сетивата.
Атмосферичната интродукция “The Cross of Sacrifice” посреща с истерична японска реч на фона на далечна канонада, за да премине в опустошителната откриваща бичкия “Under a Darkening Sky”. Още помитащият начален риф и хищният рев на Henri Sattler хващат слушателя в клопка, от която измъкване няма – поне не преди да прегази реката от вътрешности и екскременти, препречила пътя към оцеляването. И след като упоритият призив на военната пропаганда е дал резултат, идва ред на същинските бойни действия в “No Man's Land”. Roel Sanders, чиито майсторски партии изтезават слуха из целия запис, систематично пробива барабаните си, а Henri ниже остри ритмови откоси с безпощадността на картечна установка. “Poison Fog” на свой ред е химн на бавната, осъзнато мъчителна смърт – внушение, чиято убедителност подсилват глъхнещият клавир, разгърнатото китарно соло и безнадеждните чисти вокали на госта Marco van de Velde. Хаосът продължава в “Drowning In Mud” – праволинейна и страшно завладяваща тресня с невероятна рифовка, разнообразена от уместно разчупване на ритъма. Бавна и смазваща, едноименната композиция започва с плаха мелодична увертюра, която бързо прераства в обемно, грандиозно изложение. Настъплението е възобновено в “No Survivors” със залп от ураганни бластбийтове и Slayer-ски сола, измежду които се вмъкват отчаяните напеви на Marco. В “Behind Enemy Lines” успешно съжителстват почти дуумаджийски рифове и яростно блъскане, а съвсем малко въображение е нужно, за да чуем и хрущенето на кости под танковите вериги. “Fallen Еmpires” съчетава директна траш/дет атака със силното епично начало, промъкващо се под една или друга форма в почти всяко парче от албума. Запомнящи се хармонии и френетични вокали, потресаващ бридж, редица смени в темпото... Голяма музика! Красив, но също така нерадостно-меланхоличен, финалният инструментал “Artifacts of the Great War” призовава мършоядите на пир, докато пушекът бавно се издига над осеяното с хиляди трупове блатисто поле.
Рисуващ гротескни картини и наситен със суров натурализъм, “Passiondale” е шедьовър, който би било непростимо да подминете. Поклон пред God Dethroned, които след близо 20 години на сцената вадят може би най-мощната си и въздействаща творба. Потапянето в нея е гарантирано - сред свистенето на куршуми и дъжда от осколки всички мисли са изместени от древния императив за непосредствено оцеляване. И докато се промъквате през лабиринта от окопи в обречено търсене на изход от този ад, си пазете главите - снайперистът никога не спи.
