В повечето случаи дет метъл бандите се стремят чисто и просто да продухат ушните канали на слушателя с ултра бързи, тежки и технични парчета, което, разбира се, е страхотно, но в големи количества лесно може да омръзне на недотам праволинейните фенове. Да, но мине не мине и се появява някоя група, която решава поне мъничко да поочупи стандарта и, както опитът е показал много пъти, именно тя ще се окаже от тези, които ще зададат бъдещите тенденции в стила. Музиката остава тежка и сложна, това все пак е дет метъл, но има и нещо различно, нещо грабващо, което на всяка цена трябва да бъде отбелязано. Именно такъв е случаят с една формация, която вълнува металните глави в последните има-няма два месеца, и това са Ulcerate – млади новозеландски метъли, които недвусмислено ни посочиха що е то иновативна и сериозна музика в техния втори дългосвирещ албум “Everything is Fire”.

Да се опише музиката на тази група си е сложно. Честно, дълго време ми трябваше да асимилирам новото им издание с всичките му особени характеристики. Но едно нещо мога да заявя на сто процента и то е, че нито за миг не ме напусна усещането за онази клаустрофобична атмосфера, онова чувство за настъпваща лудост и смазана психика, което “Everything is Fire” носи. Кълнете ме, ако щете, но нито веднъж не успях да си избия от главата страховитата прилика между парчетата в тази тава и късните издевателства на Celtic Frost, ставайки дума за атмосфера. Забързайте, усложнете и натегнете някоя от психариите в “Monotheist”, добавете малко брутален дет и веднага получавате “We Are Nil”, да речем. Още в “Drown Within” се сблъскваме с болезнената и дисонансна обстановка, която ще ни облее в “Everything is Fire” - интрото ни дава идея за тихите, но отровни моменти, срещащи се тук там из композициите, които разнообразяват и придават неописуем характер на музиката. И най-неочаквано, както ще се случи още много пъти, ни се стоварва въртоп от тежки и сурови китарни рифове, подплатени с непроследими барабанни партии и смазващо дълбоки, класически дет ревове. А всичко това, за сетен път, обгърнато в усещането за неописуемата, непоносима тежест на едно сбъркано съществуване, на човешкия живот, както подсказват текстовете на Ulcerate.

Естествено, минуси в “Everything is Fire” могат да се намерят и отчетат, колкото за протокола, свързани преди всичко с малко неприятното продуциране по отношение на губещите се в бурята барабани и още по-недоловимия бас. Но това си е чисто заяждане след като крачката в сравнение с дебюта “Of Fracture and Failure” е толкова голяма. Голяма, в смисъла на това, че просто новозеландците надградиха сериозната заявка, която дадоха през 2007 г. Нищо от уникалния им имидж не е загубено оттогава, а само е затвърдено и доразвито за едно още по-зряло и улегнало в творчески план музикално произведение. По няколко параграфа музиката на Ulcerate e забележително иновативна, на новото им отроче се даде сериозно внимание в последните месеци и, взимайки предвид в какъв странен свят живеем, нищо чудно именно едни такива млади музиканти от затънтените метъл ширини да подскажат накъде ще духат дет ветровете в следващите няколко години. Само като се сетя колко пъти извъртях “Everything is Fire”…