Липсва ли ви старият мръсен олдскуул траш и осемдесетарската атмосфера? Едва ли - в последните пет години се заформи такава огромна вълна от млади групи, коя от коя по-нахъсани за истински траш, че човек да се чуди какво да изслуша първо. Качественото обаче трябва да се отсява, а Warbringer определено са еквивалент на качествен траш. Още миналата година щатските бунтари ни размазаха с дебютния си албум “War Without End”, като дадоха сериозна заявка за една от най-обещаващите банди в стила. Тавата придоби значителна популярност и изпрати групата в лигата на Municipal Waste, Evile, Violator, Fueled by Fire и прочие състави, диктуващи съвременните траш тенденции. Със сериозен интерес следях новините около новият албум “Waking Into Nightmares”, а с още по-сериозен хедбенг посрещнах началните рифове на откриващата песен – това явление винаги е признак за нещо много добре изпипано. Точно така, Warbringer отново са на линия, и то по-силни от преди!
Още в първата песен (“Jackal”) се забелязва много по-добрата продукция в сравнение с дебютния албум. Всеки инструмент звучи точно така, както трябва, явно по отношение на този аспект не е имало никакви компромиси. Всяко парче в “Waking Into Nightmares” е потенциална главотрошачка, рифовете са още по-агресивни от преди, а вокалите на John Kevill са на границата с олдскуул дет метъла, наистина впечатляващо. Най-важното нещо, на което трябва да се обърне внимание, обаче, е човекът зад барабаните - Nic Ritter. Пичът се подвизава и в прогресарите Prototype, а работата му в новия Warbringer е повече от зверски добре изпълнена. Бившият касапин на групата беше доста кадърен и с добри идеи, но текущият барабанист изтезава касите по възможно най-добрия начин. Много бързо и технично свирене, точно това трябва да очакваме от един барабанист, свирещ в една от най-прогресиращите млади траш метъл групи. Подобно на “War Without End”, солата са в изобилие и повече от идейни, за справка мога да посоча всяка една песен от албума, но най-открояващите се примери са може би песни като “Jackal”, “Severed Reality” и “Senseless Life”. И този албум не се разминава без инструментал, въпреки че точно “Nightmare Anatomy” е най-слабата композиция и бледнее на фона на останалите парчета. “Waking Into Nightmares” е доказателство за големия напредък, който Warbringer за постигнали в рамките на една година. От новата им творба не трябва да се очаква нищо друго, освен агресивно изсвирен траш със социална тематика. Албумът е записан с голямо количество злоба, а точно от това се нуждаем, докато слушаме такава музика. Момчетата обаче трябва да са наясно, че отсега нататък публиката ще бъде много по-претенциозна към тях, а критериите за един бъдещ трети албум – много по-високи.
И стига сте чели това ревю, а по най-бързия начин си налейте една студена бира и си пуснете нещо наистина качествено!
