Ревюта
Група: Candlemass      Албум: Death Magic Doom      Автор: Shogot      Май, 2009

 

Бащите на дуум метъла – Candlemass, издадоха втори пореден албум с Robert Lowe зад микрофона. Въпросният вокал вече се е доказал в една от най-нашумелите напоследък банди в обречения метъл - Solitude Aeturnus. Rob обаче е решил да ни убеди, че има титулярно място и в Candlemass. Е, успя. Страхотни вокални партии е направил, като неговият изключително величествен глас и характерната му бленда придават още по-убедително звучене на "Death Magic Doom".

Относно самата музика, новият албум на титаните може да бъде определен като различен. Шведите изненадват още с първата песен - "If I Ever Die", която е твърде бърза, за да бъде дуум метъл. Това не значи, че е слаба, даже напротив - лесно запомняща се и с много тежки рифове, но не звучи Candlemass-ки. Веднага след нея обаче мрачните скандинавци ни напомнят кои са с размазващата "Hammer of Doom". Изключително бавна и тежка, с рифове, правещи препратки към ранното творчество на отците Black Sabbath, това поне за мен е най-силната композиция в записа. Следва друга бъдеща класика - "The Bleeding Baroness", която си има всичко - и хващащ епичен припев, и разглабящи рифове, и страхотни сола. "Demon of the Deep" е може би най-мрачната и зловеща песен в тавата. Тя е следвана от "House of Thousand Voices" – парче, в което басите на Leif Edling са просто зверски. (Не че останалите музиканти не са се представили отлично в изграждането на бавната и много думаджийска композиция). "Dead Angel" като че ли е най-странното парче в "Death magic doom" (освен, че е най-краткото). Впечатление в него прави както твърде хеви/пауър-метълския припев, така и бързите рифове. Всъщност песента е добра, но звучи някак си хитово. Последните два дуум валяка: "Clouds of Dementia" и "My Funeral Dreams", затварят "Death Magic Doom" и ни оставят доволни от чутото. Да, има експерименти, но те не са прекалено много, а и внасят допълнително разнообразие в музиката на Candlemass.

Вече изминаха 23 години от "Epicus Doomicus Metallicus", a шведските легенди продължават да творят в стила, който сами създадоха, по-добре от всеки друг. Можем да спим спокойно - Candlemass не се издъниха. Всъщност някой мислил ли е, че ще го направят?

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт