Години назад, някъде през средата на 90-те в една скандинавска държава се заражда едно течение, което десетина лета по-късно, за изненада или не, ще се превърне в един от най-популярните подстилове на твърдата музика – шведският мелодичен дет метъл. Издават се класики и шедьоври, ненадминати и до ден днешен. Факт е, обаче, че се открояват няколко големи имена, които се броят на пръстите на двете ми ръце, докато десетки групи остават в сянката им, затънали в забрава. Unanimated са идеална извадка за този ъндърграунд елит, който е успял да достигне само до по-запознатите със сцената, но заслужаващ много повече внимание. Ето, че с два албума зад гърба си и над десетгодишна пауза, се завръща една повече от харизматична група, която в никакъв случай не е казала последната си дума. Нейното новородено изчадие носи името “In the Light of Darkness” и е способно да ви остави вцепенени за продължителен период от време - т.е. просто правя жалък опит да ви предупредя, че е много вероятно албумът да влезе под кожата ви и да няма намерения да излиза от там.

Всичко започва със злокобната интродукция “Ascend With the Stench of Death”, която при малко повече невнимание спокойно може да объркате с такава на някоя нереализирана песен на Dissection. Трябва да отбележа, че тавата е вплела значителна блек метъл жилка в себе си, има немалко влияния от ранните At the Gates и именно Dissection, а оригиналността е в по-малка доза – нещо, което не е в никакъв ущърб на групата, никой не е тръгнал да търси нещо епохално ново в тази музика. Следва отварящата песен “Retribution in Blood”, която е представител за всички тракове от албума – невероятна рифовка, допълнена с перфектни каси, те удря мигновено и без никаква пощада. Вокалите на Micke Jansson са безкомпромисни, съчетаващи северна студенина и агресия. Забравете за какъвто и да е опит за чисто пеене или нещо подобно – очаква ви стопроцентова злоба. “The Endless Beyond” ме завладя още с отварящия си риф, допълнен много умело с по-бавни полуакустични моменти, а “Diabolic Voices” си е почти чист блек метъл, украсен с доста добре изсвирено соло. Водещата китара във всички песни играе много важна роля - мелодиите, които излизат от ръцете на Johan Bohlin, няма как да не грабнат слушателя със своята естественост. Магията продължава с едноименната композиция, последвана от личния ми фаворит – “The Unconquered One”. Парчето съдържа може би най-завладяващите рифове в цялата творба, а Unanimated знаят как да ни поднесат такива неща. Последните три песни малко или много се придържат към цялостното звучене на записа, предоставящи ни още 15 минути качествен метъл. “In the Light of Darkness” завършва красиво и атмосферично с инструментала “Strategia Luciferi”, където можем да чуем така характерната за всеки истински мелодет албум акустична китара, която те обсебва до такава степен, че не се усещаш как си натиснал отново бутона Play и приказката започва отначало.

Надявам се историята на Unanimated да не свършва скоро, особено след този великолепен албум. Групата определено има какво да ни даде и за в бъдеще, трябва само да й предоставим този шанс. Абе, шведска му работа…