Екстремната музика още преди дълго време се утвърди като трансмитер на социални послания и идеи и не една от групите в някои от най-крайните стилове се превърнаха в сцена не само на едно изкуство, но и на обществена активност за редица каузи и схващания. Това неминуемо достигна и до множество природозащитни организации, активисти или просто хора, загрижени за настоящето на природата и отношението на човечеството към животните. Хардкор сцената и нейните грозновати наследници отдавна имат своя интерес към тези въпроси на нашето съвремие. Но що се отнася до дет и най-вече грайнд, има едно име, което изниква в съзнанието на повечето познавачи на тези музикални дълбини, що се отнася до защита правата на животните и отричане превъзходството на човека над природата, а именно Cattle Decapitation. Те са четирима изтрещели вегана от Сан Диего, Калифорния, които във вече близо десетгодишната си история успяха да израснат от откровено посредствена, макар и надъхана банда, до музикално и концепционално завършена машина за кормене на човешки скотове. Доказателството за това твърдение дойде на 20 януари тази година и e озаглавено “The Harvest Floor”, като досега е едно от най-въртените мелачки в моя плейлист.
В превод, в името на албума става дума за онова място в кланицата, където животните (разбирайте хората, старите поболели фенове могат да се досетят за купищата метафори в творчеството на групата) агонизират в очакване на смъртта, обикновено след токов удар или разрез на гърлото. Бруталността на това заглавие обаче е толкова по-внушителна от предните (“Humanure”?), колкото и качеството на музиката в този албум е по-високо в сравнение с по-ранните. Защото, да си го кажем честно в очи, “To Serve Man”, а дори и “Humanure”, не бяха много повече от кърваво-какофонично кьопоолу, което не впечатляваше за по-дълго от ден-два. “Karma.Bloody.Karma” пък, въпреки пълната си неориентираност и на места дразнещо експериментаторство, беше доста по-цялостно и организирано произведение и явно идваше да предскаже музикалното съзряване на калифорнийските екстремисти. А в “The Harvest Floor” то вече е налице и смело мога да кажа, особено съдейки по собствения си опит, че този албум може да се върти доста по-дълго от ден-два, а дори и да радва гноясалото ухо все повече и повече.
Cattle Decapitation, макар да дължат голяма част от популярността си на вижданията, които излагат в музиката си, имат и още една характеристика, която заслужено, особено след настоящия албум, ги издига като една от най-интересните и самобитни банди в крайния метъл. Определението за дет/грайнд отдавна им е отесняло и днес те гордо могат да изпъкнат с не едно попадения извън рамките на стандартния дет. Освен неминуемите резки скокове в темпото, бластбийтове, двоен бас и дълбоки и/или крещящи вокали (Travis Ryan, впрочем, се справя по-брутално от всякога) и прочие, тази банда се опитва да експериментира в почти всяко парче, с което дава ново, разнообразно измерение на иначе сякаш непозволяващия развитие стил, който са избрали – множество дисонансни включвания, любопитни прогресии, саундфонтове и ефекти тук-таме шарят картината в черно, червено, кафяво и сиво. Не бива обаче да пропускам съществения момент с недостатъка на този запис, който се отнася до неговата продукция – тя определено отнема голяма част от неговата потенциална мощ, бидейки нито достатъчно кристална, за да дупчи тъпанчетата отвътре, нито подземна и груба, за да подхожда на ъндърграунд произхода на групата, а някак плоска и немощна, като по този начин отнема някои от най-силните страни на албума, като например широкоспектърните вокали на Travis. Не всеки би могъл да пренебрегне такъв недостатък, но ако успее, едва ли ще съжалява.
Аз например никак не съжалявам и дори страшно много се радвам, че виждам Cattle Decapitation достигнали такова ниво, особено след като преди три години загубих почти всякакъв интерес към тях. Много по-завършена е тяхната музика сега и сякаш едва днес те започват да творят със своята пълна творческа и гневна мощ, а това неминуемо ще привлече нови фенове. Сериозна заявка дават Cattle Decapitation с “The Harvest Floor”, но какво друго ни предстои да чуем от тези музикални ширини през настоящата година - само времето ще покаже.
