Mastodon - имат ли нужда от представяне? Група, която с всеки свой албум продава все повече и повече копия. Те се пребориха с целия мейнстрийм, заливащ ни от мейджър лейбълите, показаха на света, че метъл група, подписала с Warner, може да запази своя стил и дори да го развие дотам, че някои да ги считат за Металика на новото хилядолетие. Сравненията са чисто фактологически: “Kill ‘em All” – “Remission”, “Ride the Lightning” – “Leviathan” (с който Mastodon се прочуха по света), “Master of Puppets” – “Blood Mountain” (шедьовър, който малцина смятаха, че ще бъде надминат от прог метълите от Атланта) и “And Justice for All” – “Crack The Skye”.
“Blood Mountain” качи летвата за метъл албум, a “Crack the Skye” не просто трябваше да е добър, той трябваше да е в пъти по-добър. Две години бяха нужни на четиримата татуирани рокаджии да създадат тава, която ще ги увековечи като Прог титани. За целта е нает Brendan O’Brien (работил с групи от ранга на AC/DC, Bruce Springsteen, Velvet Revolver), който да изчисти звука, да придаде едно по рок’н’рол звучене, но и в същото време да запази типичния мастодонски звук. Нелека задача, ако питате мен, но крайният резултат е налице. Mastodon се справиха блестящо. Издадоха албума, който им спечели нови фенове и разгневи някои.
Откриващото парче “Oblivion” започва с бавен, меланхоличен риф и когато той достига своя епичен край, акцент е принесен не върху него, а на невероятните вокали на барабаниста Brann Dailor. Парчето има убийствен припев, изпълняван от Troy Sanders и Brent Hinds. Солата, изпълнявани от Bill и Brent, показват още един път, че в Mastodon няма случайни музиканти. Докато “Oblivion” е по-лесно смилаема, то “Divinations” ни прокарва път за какво иде в реч в целия албум. Парчето повече се доближава до песните от по-старите им тави - освен идейните барабани и също така страхотните сола, вниманието ни привлича интрото, изсвирено на банджо. Космическата “Quintessence”, в която се усеща влиянието на Neurosis, тихият, но изгарящ джем на “Ghost of Karelia” и едноименната песен те пренасят на светлинни години от планетата Земя. Редките диаманти в албума са “The Czar” и “The Last Baron” - две композиции от над 10 минути. И всъщност 11-минутната “The Czar” може да се окаже най-добрата песен, писана от Mastodon. Започвайки като балада с лек привкус на Led Zeppelin – “No Quarter”, тя бавно се гради, докато не стига до момента в края на четвъртата минута, в който е използван риф а ла Michael Schenker, преди да се изстреля във фънкаделик джем. За група, която се опитва да прави колкото се може по-заплетени и сложни песни, “The Last Baron”, която по аранжимент прилича на “The Czar”, но е в пъти по-тежка, е разковничето за завършек на албума. Hinds и Kelliher свирят чудовищен риф след риф, очевидно повлияни от седемдесетарските Rush, Red-eра, King Crimson и психопатския тон на Frank Zappa.
Mastodon заслужено са една от най-добрите метъл банди в света. “Crack the Skye” е албумът, който всеки уважаващ себе си метъл трябва да закупи или поне да слуша до припадък (както аз направих). Гарантиран 100% дуум, прог, слъдж, груув метъл в най-добрия им вариант!
