Black Messiah са едни непретенциозни и същевременно доста приятни за слушане немци, възпяващи тевтонски битки за чест и слава (разбирай: осигуряване на място за пируване и безкрайни сражения във Валхала), както и... ами, войнствени акции като цяло. След “Of Myths and Legends”, предоставен ни през 2006, германската шесторка се завръща с четвърти пълносвирещ албум, озаглавен “First War of the World”.
Честно казано, доста се попритесних в началния момент. Не, че Black Messiah са ми в първите няколко десетки по-ценни групи, но все пак имах спомен за тях като талантливи момци, които си предат музикалните излияния с мелодичност, агресия и привлекателност. Леко безумната обложка с “чудовище” – кръстоска между Синдел от Mortal Kombat и някоя любимка на г-н Хю Хефнър и с клишираното заглавие, “First War of the World” изглеждаше крачка встрани още преди да бъде чут. Не съм бил много далеч, но не съм бил и много близо. Тоест, време е да си поговорим за това, което ни очаква от тевтонска страна през 2009. Оста “Oath of a Warrior” >= “Of Myths and Legends” сякаш се допълва с “First war of the World” на опашката. Това обаче не означава, че албумът е провал. Или попиването му ще е по-бавно, или прекалено ми липсват някои моменти – примерно виолината. Още в “Of Myths and Legends” беше намалена употребата й, като сега тази тенденция, за моя (и не само, предполагам) жалост продължава. По-запомнящи се нейни включвания наблюдаваме в осемминутната епичност на “Gullveig” и може би това е една от причините песента да е лидер сред най-завладяващите в албума. “The Battle Of Asgaard” също представя професионализма на Zagan с инструмента – нещо доста приятно, имайки предвид, че човекът е отговорен и за част от китарните изпълнения, редом до вокалното си представяне. “Burn Vanaheimr” примерно е страхотна – солото е маниакално и изключително сполучливо, цялата късна част на песента и миксът от чисти и по-блекарски вокали са препратка към някои по-стари неща на групата. И също така посочва как немците могат да надскочат масата от напъпили банди, повлияни от бума на фолк/викинг метъла в последните години. Слаби страни на записа са интрото-пролог, което не ми хареса със своя сякаш нескончаем низ от обяснения, предполагаемо събуждащи настроение за епичност в слушателя, както и може би времетраенето. Уви, Black Messiah са се постарали (чети: престарали) малко повече с него – предишните два се въртяха около 50-те минути, ала и съдържаха по-значима нотка фолклорност и раздвиженост. “First War of the World” в никакъв случай не е лош албум, но щеше да е с идея по-добър, ако гравитираше с около 10-15 минути по-малко от сегашната си продължителност.
В крайна сметка може да се каже, че най-новата творба на немците в никакъв случай не е нещо лошо и прекалено изтъркано – за жалост също не се присъединява към тези албуми, които бихме си пускали постоянно и бихме запомнили за дълго време напред. В тавата има проблясъци на изключителност, но като цяло тя остава малко над средностатистическия фолк / викинг, на който е свикнал слушателят на по-тежката музика.
