Когато дебютираха преди две години, малко отличаваше The Agonist от поредната банда, решила да покорява сцената с модерно звучене и женски прелести. Второто им издание обаче говори за сериозно преосмисляне и на стила, и на целите. “Lullabies For The Dormant Mind” е зрял и изпипан с типично канадски перфекционизъм опус, който заслужава ако не респекта, то поне вниманието на всеки уважаващ себе си ценител на екстремната музика.
Жанрово, албумът обитава обширните пространства между мелодет и метълкор, но доволно далеч от клиширания мейнстрийм прочит на това съчетание, който от няколко години задръства сцената. Разбира се, това е само грубо обобщение на случващото се в “Lullabies For The Dormant Mind” – тук чуваме още удачни клавирни подпълнки, придаващи сдържана симфоничност на онези епизоди от песните, които разкриват място за такава; екстремни ритмови пасажи, гравитиращи повече към чистия дет метъл, отколкото към модерните направления на сцената; дори щипка готик настроение в някои аранжименти. Като добавим и вокалните зверства на очарователната фронтдама Alissa White-Gluz, пейзажът добива завършеност. Възможно е на някого тази еклектика да се стори като манджа с грозде, но всъщност имаме един колкото разнообразен, толкова и хомогенен запис, без следа от претрупаност.
Развитието спрямо “Once Only Imagined” е повече от забележимо – отпаднали са отегчително схематичните брейкдауни, а композициите са станали многопластови, раздвижени и динамични, но винаги целенасочени. Настроенията преливат с изненадваща плавност, от изкристализирала бруталност и бяс до измамна нежност и спокойствие. Въобще, ключовата дума тук е богатство. И в музикантско отношение целият състав е дръпнал чувствително във възходяща посока. Китаристът Danny Marino реди плътни, идейни, техничарски рифове наред със стегнати сола, а Simon McKay е същинска картечница зад касите. Специално ударение ми се иска да поставя върху даденостите на споменатата вече Alissa, която се отчита с наистина изключително представяне. Дали чрез екстремен детаджийски рев, квазиблекарски крясъци или кристално чисти изпълнения, присъствието й е меко казано респектиращо. Достатъчно е да чуете нещата, които прави в разкошната акапелна интерпретация на водещия мотив от “Лебедово езеро”...
Сладките приказки за “новите надежди на еди-кой-си жанр” обикновено са прийом на лейбъли и PR-и, но понякога наистина се срещат банди, които им придават съдържание. The Agonist творят с много талант, устрем и най-вече собствена визия, а това им дава шанса да се превърнат в нещо голямо и значимо. Стига да поискат.
