Може би на всички ще се стори странно, че пиша ревю за такъв тип група, но успях да отделя доста време върху този албум и мисля, че съм готов да изразя всички впечатления, които бушуват в мен. Проектът, озаглавен с мистичното име Epochate, е на двама италиански музиканти - Victor Love (от Dope Stars Inc. и подуцент в Subsound Studios) и Noras Blake (Edenyzed, известен още с работата си в Spineflesh). Първата им рожба носи обещаващото заглавие “Chronicles of a Dying Era” и според личното им описание можем да очакваме “индъстриъл рок, подплатен с тежки, бетонни оркестрации, смазващи китари и убийствени вокали”. Първото, което прави впечатление, е невероятно високото ниво на продукцията. Невероятен сайт, убийствен и идеен артуърк, много яки промо снимки, множество банери, подканващи те да си купиш тениска и албума. Всичко това в интерес на истината ме подтикна и да чуя записа, който имах от няколко дни.

Със завъртането на тавата, честно да си призная, не очаквах кой знае какво - даже вече бях заредил солидно количество Maiden, за да мога да пеглътна разочарованието... НО! Има едно мнооого голямо “НО”! След “Chronicles of a Dying Era” се чувствах така, сякaш съм се подигравал на седемгодишно момиченце, а то в отговор просто ми е сритало задника. Близо седмица въртях този албум нон стоп. Въпреки дълбокото индустриално звучене, всеки незапознат с този стил (като мен) може да се чувства удобно и същевременно да намери нещо, което да го грабне. Epochate звучат по-скоро като саундтрак на фантастичен филм.

В първото парче - “Chronicles of a Dying Era”, дало и заглавието на албума, ще чуем невероятните оркестрални партии, подкрепени от програмирани барабани и бийтове, както и изключително завладяващи вокали, изпълнени от Victor Love. Всяко едно парче е реализирано с невероятен усет и си личи дълбокото познание и почитание към класическата музика от страна на Noras Blake. Една по една композициите се изреждат и ни отвеждат в един далеч по различен и мрачен свят. Във всяка една обаче човек може да се възхити на невероятно дълбокия оркестален елемент. Истината е, че китарите не са най-често срещаният инструмент и са оставени на по-заден план, но в песента “Burnning” те ни прегазват още от самото начало и компенсират липсата си до момента, ако някой изобщо е усетил такава. Тук оркестрациите напомнят дори на някой театрален мюзикъл. Тази песен, заедно със смазващи парчета като “Creators”, “1600 A.D” и “Substantia”, е сред любимите ми в албума.

“Chronicles Of a Dying Era” представлява един ключ към въображението, защото през цялото време, докато го слушах, в съзнанието ми изплуваха какви ли не картини и това трудно ме оставяше да се концентрирам върху нещо друго, освен само да седя и да слушам. Поне на мен ми беше трудно да си го пусна като музика за фон. Това, което мога да напиша, не е много, защото изобщо не съм запознат с този стил в музиката, но е голяма рядкост толкова силно да ми хареса нещо, което е извън диапазона на моята праволинейна и понякога скучна музикална култура. Epochate отвориха очите ми (в случая ушите) малко повече и определено засилиха интереса ми към друг тип музика. Независимо дали ще ви хареса или не, “Chronicles Of a Dying Era” не е нещо, на което се натъквате всеки ден и определено ще е различно от това, което слушате по принцип... Но това “различно” нещо няма да ви отврати или отегчи, защото всяка една от деветте песни носи собствен почерк, а целият албум със сигурност има потенциал да се превърне във фаворит на всеки фен.