Възхвалявани или подигравани, HammerFall безспорно са едно от важните лица на метъла вече над десет години. С няколко основополагащи издания зад гърба си, момчетата сякаш се поуспокоиха и свалиха гарда, което на свой ред им спечели обвинения в изчерпване и репетитивност. И наистина, макар не чак посредствен, “Threshold” преповтаряше твърде много познати неща по твърде шаблонен начин, за да може да се нареди до шедьоври като “Legacy Of Kings” или “Renegade”. От появата му до днес обаче изтече доста вода, а и свежа кръв се вля в редиците на тамплиерите от Гьотеборг, които сега творят с нова енергия и вдъхновение. Дали заради приноса на стария познайник Fredrik Larsson и последното попълнение Pontus Norgren, или в резултат на някаква преоценка на целите, петимата отново звучат мотивирано и енергично, готови да продължат кръстоносния си поход.
При все че се явява своеобразна нова глава в развитието на състава, седмият запис е белязан от неизменния професионализъм, който сме свикнали да очакваме от HammerFall. От композиторското начало и свиренето, до чисто звуковите параметри на продукцията, всичко е изпипано в най-дребен детайл. Също като предшественика си, “No Sacrifice, No Victory” се нуждае от известно време, за да спечели напълно слушателя. Наред с няколкото директни попадения, по-голямата част от песните искат своето и попиват постепенно. Предимно среднотемпови, те са доволно зрели и обмислени от една страна, но изпълнени с достатъчно устрем и хъс от друга. Традиционната постановка и модерните търсения на бандата се допълват в стабилен синтез, в който изпъкват някои интересни ритмови и вокални решения. Именно изпълнението на Joacim Cans тук заслужава специално внимание – фронтменът пее все така майсторски, но в по-нисък регистър от обичайното, което води до едно по-сериозно и убедително впечатление.
Още в самото начало квинтетът стоварва неколкотонен чук върху главите ни с безапелационната “Any Means Necessary” – хит, напълно достоен да съперничи на “Blood Bound”, “Hearts On Fire”, “Heeding The Call” и ред други класики на бандата. “Life Is Now” на свой ред е типичният метален химн – жизнен, купонджийски и максимално достъпен. Щурмът продължава с “Punish And Enslave”, залагаща на по-тежка носеща рифовка и плътен, епичен хор в припевите. Без капка съмнение наричам “Legion” гвоздея на албума - бързашки пауър залп, съставен от запомнящи се мелодии и един от най-размазващите припеви, които момчетата са писали досега. “Between Two Worlds” се явява задължителната балада, но този път поднесена с доста различен маниер. Не толкова прочувствена, колкото атмосферична и дори донякъде загадъчна, със заложен контраст между акустика и внушителни партии на орган, тя е от онези малки перли, които с всяко слушане ти казват по нещо ново. “Hallowed Be My Name” удря с простичък, но мощен риф и като цяло леко напомня култовия солов дебют на Cans отпреди пет години. В “Someting For The Ages” Pontus се вихри на свобода и резултатът е разкошен инструментал, разполагащ умело свирене около силна водеща мелодия. Заглавната композиция е кратка и ударна, носеща доста препратки към изказа на групата от времето на “Crimson Thunder”. Разчупеният ритъм и неортодоксалната (поне за HammerFall) постройка на “Bring The Hammer Down” я правят може би най-любопитното хрумване в тавата, докато последвалата “One Of A Kind” си е като извадена от легендарния “Renegade” със своите препускащи китари и обсебващо настроение. Финала бележи интерпретацията на “My Sharona” - далеч не най-оригиналният избор, но за сметка на това категорично най-добрият кавър на песента, записван до момента.
В крайна сметка, HammerFall продължават да правят това, което умеят най-добре – да пренасят класическия дух на хеви метъла в актуален и свеж вид за съвременния фен. “No Sacrifice, No Victory” може и да не е най-великата им творба, но шведите така или иначе дадоха своя значим принос за сцената още в края на 90-те. Сега им остава да поддържат пламъка с достатъчно качествена и искрена музика, а новият опус доказва недвусмислено, че това все още им се удава.
