Не, че Дания е Страната на дет метъла, но за някои от заглавията, пръкнали се оттам, феновете вдигат курбани и до днес – например “Dejected In Obscurity” на Exmortem, първите три дългосвирещи Illdisposed, “Soul Collector” на Panzerchrist... А “Sexually Affective Disorder” и “Split or Swallow” да ви говорят нещо? Да, това са първите две от доскоро петте издания на умопомрачителния, социално-хулещ и сексуално-зъл квартет Konkhra, а сега, шест години след “Reality Check” налице е и шестият техен дългосвирещ албум, назован “Nothing Is Sacred”, който при това идва да извести и двайсетгодишния юбилей на бандата.
Незапознатите ги съветвам да чуят най-вече сами, защото до голяма степен самобитният стил на Konkhra не подлежи на много сравнения. Ако се опитам да го охарактеризирам, то може би ще се спра на преобладаващ относително старошколски, отчетливо европейски дет метъл с неминуеми шведски влияния, с някои рокаджийски мелодии, с някои груув/слам забежки, с много бързина, често интересни идеи... Същественото е, че Konkhra винаги са ме изумявали със сякаш неизчерпаемата си енергия, нестихващ хъс и понякога откровена озлобеност. Може би е справедливо да се спомене обаче, че ключова роля за това има преди всичко гърлото и китара на бандата, Anders Lundemark, който е двигателна сила за музиката им в буквалния смисъл и прекара Konkhra през какви ли не неволи – преобръщания в състава на групата, скандали с лейбъли, ядове по туровете. И мътните го взели, за капак на всичко това имаме нов и убийствен албум, за който всичкo изброенo по-горе важи с пълна сила. Едно питие за Anders и караме напред с малко повече за “Nothing Is Sacred”.
Ако се опитаме да намерим място на новия албум сред предните, “Sexually Affective Disorder” и “Split or Swallow” бяха съвършено старошколски, брутални по онзи деветдесетарски начин, със стабилна доза траш и тежест; “Weed Out the Weak” бележеше първия сериозен артистичен пик на групата, с много идеи и мелодичност, но същевременно подсказа и следващия албум; “Come Down Cold” бе странно отмятане от традициите на дета, някак тъпо минаващ в териториите на може би дори комерсиалната музика; а “Reality Check” беше сериозна заявка за пълно завръщане към корените, то “Nothing Is Sacred” се явява повече от адекватен на времето си и абсолютен нов връх в бруталността и завръщане към корените, без да изоставя постигнатите от Konkhra завоевания. Китарните рифове (включващи понякога добре познатия ни James Murphy) са отново тлъсти и същевременно задъхани, барабаните (изпълнени от един от най-бързите барабанисти в света, Mads Lauridsen) отново звучат като дерайлирал TGV, a вокалите на Anders са отново различни – той пак сякаш бълва змии и гущери, но този път някак пренебрежително, надменно. Продукцията пък е кристално чиста, блъскаща вътре в тъпанчетата на слушателя и значително по-остра от тази на “Reality Check”.
По отношение на самите парчета първото, което ми идва на ум да кажа за тях, е, че са убийствено запомнящи се, съответно яки, казано накратко - всеки риф във всяка песен предполага куфеене до пълно разпукване на вратните прешлени. Солата, вокалите, ритъма – те просто са в ултимативната комбинация за всеки средностатистически хедбенгър. Парчетата също така са предимно социално ангажирани, отричащи църквата, американското правителство... Знаете. В тази връзка Anders казва нещо много откровено и много яко: “...в крайна сметка е грубо да крещим на хората, без да казваме нищо.” А за да бъдем и ние, феновете, честни – без да ни дреме какво точно казват Konkhra, “Nothing Is Sacred” е изкормващо брутален албум, притежаващ всички черти на една първокачествена дет метъл тава, затова нека му отдадем заслуженото!
